Романът „БЛОК 317“, написан на немски от българката Райна Бройер, излезе и на български език под шапката на издателство „Елиас Канети“.
Това е книга, чиито герои обитават един стандартен български панелен блок. Действието се развива през 90- години на миналия век, когато преходът от социализъм към демокрация ражда типажи, които изкушават не един талантлив писател. И те се заселват в различни сюжети на българската литература.
Особеното в „БЛОК 317“ е, че е написан на немски от българка, която живее в Германия. Той е дебютният роман на Райна Бройер. Родена в Бургас през 1983 г., тя рано заминава със семейството си за Германия. София и Загреб са някои от спирките в живота ѝ, за да се установи днес в Бон, където работи като журналистка за германска обществена медия. През 2022 г.
Райна беше гост на Литературния фестивал на Русе , организиран от МД“Елиас Канети“. Тогава части от романа бяха преведени на български език (включително и от ученици от СУПНЕ „Фридрих Шилер“ – Русе) и представянето му предизвика оправдан интерес. Преведен сега от Димитър Ангелов и издаден от издателство „Елиас Канети“, той вече е достъпен за българския читател.
Каква е предисторията на българското издание, разказва Райна Бройер: „Бях учудена, че интересът в Германия и Австрия, за моите скромни очаквания, е голям. Аз си мислех, че я пиша само за българската общност в Германия – за тези, които могат да разберат и почувстват написаното, за тези, които са го преживели, но се оказа, че и германците бяха любопитни да разберат какво се е случвало в България през 90-те и как хората са живеели тогава. Това, което исках да постигна с книгата ми, е чрез хумор да поставя основите за диалог. Надявам се да ми се е получило – публиката ще прецени. С тази книга в ръце искам да разговарям с генерацията на моите баба и дядо, които вече си отиват, с генерацията на моите родители, и с моята генерация. В Германия има термин за тази генерация – Nachwendekinder, това са тези, които са родени около 1989. Всяка една генерация е минала своя път, правила грешки, искам да разбера дали сме готови да говорим заедно и да отговаряме за своите действия. Тоест с две думи: искам диалог, който в днешно време става отново все по-труден. Но с малко хумор може би е по-лесно да се говори.“
Не по-малко интересен за читателя на този роман е послесловът на Здравка Евтимова. Ето няколко реда и от него: „Блок 317“е книга, която отваря болезнени рани и същевременно ги лекува умело – на места с пречистващото болката съчувствие, другаде – със залпове искрен смях. Романът може да се възприеме и като предупреждение – всеки един е отговорен за извършена от него подлост“.
