Богатата реколта не гарантира добри доходи за земеделските производители заради ниските изкупни цени и пренасищането на пазара. Решението е в кооперирането, инвестициите в преработка и модернизирането на производството. Това стана ясно от изказванията на заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и Красимир Чакъров, които коментираха проблемите пред овощарския сектор и земеделието в България на изложението „Дунавски овощари“ в Русе.
В сравнение с миналата година реколтата е особено богата, но свръхпредлагането води до спад на изкупните цени и затруднява реализацията на продукцията.
„Държавата се стреми по всякакъв начин да облекчи производителите. Тези хора обаче трябва да разберат, че докато нямат добавена стойност върху продукцията, именно чрез първична преработка или консервиране на продуктите, не могат да разчитат на устойчивост“, беше посочено по време на разговора.
При различните овощни култури се наблюдават различни тенденции. При повечето насаждения се отчита сравнително стабилно ниво, докато при някои сортове винени лозя има намаление на площите. Недоволство сред част от производителите на праскови е имало заради изкупните цени.
Според заместник-министрите държавата не може да определя цените на продукцията в условията на свободен пазар. Възможностите за намеса са свързани основно с осигуряването на подкрепа за ликвидността и компенсирането на част от разходите на земеделските стопани, включително тези за горива.
Кооперирането, преработката и модернизацията на производството бяха очертани като основни предизвикателства пред сектора.
Обединяването на земеделските производители би им позволило да предлагат продукцията си съвместно и да бъдат по-конкурентоспособни спрямо вноса. Това е важно и за достъпа им до големите търговски вериги, които имат конкретни изисквания за количества, качество и регулярност на доставките.
„Докато са заедно, те са силни. Когато се опитват един по един да работят, е много трудно да бъдат конкурентни при тези пазарни условия“, беше подчертано в разговора.
Като пример за успешна реализация на българска земеделска продукция бяха посочени производители от Добруджа, които изнасят за Полша и балтийските държави. Те отговарят на изискванията за качество и работят с големи търговски вериги.
Достъпът до тези пазари обаче изисква постоянни доставки и достатъчни количества продукция, което е трудно постижимо за отделните малки стопанства. Затова кооперирането може да помогне на производителите да обединят ресурсите си и да отговорят на изискванията на търговските партньори.
Заместник-министрите обърнаха внимание и на ограниченията, произтичащи от правилата на Европейския съюз. България не може да предоставя подкрепа единствено за местната продукция чрез доплащане към нейната цена. Вместо това европейските механизми позволяват да се финансират инвестиции в модернизация, преработка и повишаване на добавената стойност.
Тези цели са заложени и в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, който предвижда подкрепа за първичното производство, преработката и по-добрата реализация на готовата продукция.
Друг сериозен проблем за сектора са разходите за горива. Според заместник-министрите кризата около Ормузкия проток създава предпоставки цените да продължат да оказват натиск върху земеделските производители. Държавата търси възможности да ги подпомага в рамките на наличните механизми.
По отношение на необходимата инфраструктура беше посочено, че земеделските стопани трябва да изграждат съответните бази, като държавата може да създава условия за това и да осигурява достъп до европейско финансиране.
Сред важните стъпки за развитието на сектора са още въвеждането на нови сортове, създаването на интензивни градини и съобразяването на производството с търсенето на пазара. Според заместник-министрите земеделските производители не могат да разчитат на технологии от миналото, ако искат да бъдат конкурентоспособни на големи производители като Испания и Италия.
Основният акцент е върху необходимостта стопанствата да се обединяват, да инвестират в преработка и да модернизират производството си, за да повишат добавената стойност на продукцията и да постигнат по-голяма устойчивост на пазара.
