Преди дни приключи поредният етап от съвместния проект на Националния археологически институт /НАИМ/ към Българската академия на науките и Института по праистория и средновековна история на Университета в Тюбинген /Германия/. Разкопките се провеждат всяка пролет и есен от 2018 година. Археологическата експедиция е съсредоточила вниманието си в района на Таш баир около Новград. По думите на д-р Свен Конрад, ръководител на разкопките, с различни методи са изследвани селища, укрепления и гробни комплекси от различни епохи. В района на Таш баир се наблюдава висока концентрация на важни археологически обекти. От една страна това се обяснява с удобното местоположение и добрите условия за заселване. По думите на археолозите възвишенията на Таш баир са били почти непрекъснато обитавани от неолита до края на Първото българско царство.
И тази есен в продължение на месец на разкопките работиха български и немски археолози. От българска страна участваха д-р Владислав Живков от НАИМ, д-р Върбан Върбанов от Регионалния исторически музей в Русе и Светлана Тодорова – докторант в НАИМ. От немска страна освен д-р Конрад се включиха и двама студенти. В помощ на специалистите бяха и 14 души от местното население.
„В този участък на Дунавския лимес за първи път беше изследвана римска сграда, открита чрез геомагнитни изследвания. След разкритията се оказа, че сградата е с приблизителни размери от 13х9,80 метра и е ориентирана в посока север-юг. В северната страна тя има портик, състоящ се от три колони и анти т.е. разширените странични стени, оформящи входната зона“, сподели д-р Конрад. По мнението на специалистите сградата е с основа от ломени камъни в льосова спойка с прикрепен зид от глинени тухли, а покривът е бил изграден с керемиди. Участниците в разкопките са на мнението, че част от камъните, използвани за градежа, са били извадени и използвани отново. Сградата е пострадала допълнително и от съвременната обработка на земята. По време на експедицията в района изследователите успяха да открият сравнително голямо количество от инвентара на къщата като фрагментирани керамични съдове., лампи, хромел за зърно, железни инструменти. Сред находките се отличава и малко оловно огледало. Според откритите материали сградата може да се датира в периода от края на втори до началото на трети век. Към момента не е ясна причината за напускане на сградата, чийто покрив впоследствие се е срутил.
Две са хипотезите на археолозите за предназначението на къщата. Първата е, че тя е основната сграда на вила рустика – типично римско земеделско имение. Другата е, че представлява част от село. При първата възможност римското вилно стопанство трябва да включва и стопански сгради, чието проучване предстои. „Въз основа на нашите предишни проучвания можем да заключим, че вилата или селището очевидно е била част от гъсто населен район в този участък, където Янтра се влива в Дунава. Предвиждаме римският селищен живот и негоното развитие в района на река Янтра да бъдат във фокуса на съвместните българо-германски изследвания през следващите години“, допълва проф. Конрад.
