Програмата на 66. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ (12 – 28 март 2027) ще бъде представена за одобрение от общинските съветници.
Фестивалът през 2027 г. съчетава утвърдени имена от българската и международната музикална сцена с нови за фестивала артисти и състави, различни музикални жанрове и проекти, насочени към по-широка и разнообразна публика. Важен акцент е привличането на млади слушатели и на хора, които досега не са били част от фестивалната аудитория, както и разширяването на неговото присъствие чрез образователни и социално ангажирани инициативи.
Откриващият концерт е поверен на Фестивалния оркестър под диригентството на Емил Табаков със солист Светлин Русев. Концертът „50 обиколки около слънцето“ е посветен на 50-годишния юбилей на именития български цигулар. В програмата са включени Сюита из музиката към филма „Стършел“, оп. 97а, от Дмитрий Шостакович и Концертът за цигулка и оркестър в ре минор от Арам Хачатурян. Друго значимо симфонично събитие е участието на Братиславския симфоничен оркестър Cappella Istropolitana, диригента Давид Холцингер и пианиста Щефан Мьолер. Концертът е посветен на 200-годишнината от смъртта на Лудвиг ван Бетовен и включва Концерта за пиано и оркестър в ре мажор, оп. 61а, и Третата симфония „Ероика“. Солистът Щефан Мьолер е лауреат на Международния конкурс за пиано „Бетовен“ във Виена през 1985 г. и е сред най-задълбочените познавачи и изтъкнати интерпретатори на клавирното творчество на композитора. Сред големите симфонични акценти е и гостуването на Софийската филхармония, което ще отбележи завръщането на русенския диригент Милен Начев пред родната публика.
Заключителният концерт ще върне една от традициите, завещани от създателите на фестивала: той да завършва с изпълнение на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен. В тази знакова за „Мартенски музикални дни“ творба ще се срещнат Русенската филхармония и хорът на Държавна опера Русе под диригентството на Росен Миланов. Така фестивалът ще отдаде почит както на своето историческо начало, така и на идеалите за човешко единство и братство, заложени в музикалното послание на Бетовен.
Съществено място в програмата заемат камерните формации и международните гости, част от които ще участват за първи път в „Мартенски музикални дни“. Сред тях е Камерният ансамбъл на Виенската опера, който ще представи програма под заглавие „Настроения от природата“, обединяваща произведения от Щолц, Йохан Щраус-син и Дебюси. Австрийският ансамбъл Vienna Trombone Attraction ще предложи музикални колажи, проследяващи широк стилов диапазон от Брукнер и Шопен до Хуго Волф и Дюк Елингтън. Различен поглед към познатия класически репертоар предлага унгарският състав Swing à la Django с оригинална интерпретация на „Четирите годишни времена“ от Вивалди в стилистиката на джипси суинга. В тази линия е и концертът на цигуларката Дорис Орзан и китариста Йоханес Тонио Кройш, които ще представят произведения от Шуберт, Гранадос, Диего Пуьол и Пиацола. Камерната програма се допълва от концерта „Изкуството на тангото“ със Светлин Русев и бандонеониста Уилиам Сабатие.
Българските изпълнители и състави също имат важно присъствие в програмата. „Софийски солисти“ ще гостуват с диригента Омо Денев и флейтиста Бюлент Евджил – първа флейта на Истанбулския държавен симфоничен оркестър, в концерт с произведения от Шуберт, Бричалди, Борн и Морлаки. В програмата е включен и концерт на акапелната група „Spectrum“, която в проекта „Voices of Now“ представя оригинални аранжименти на класически произведения, фолклорни и джаз теми. Публиката ще има възможност да се срещне и с баритона Кирил Манолов в песенен рецитал с пианистката Василена Атанасова, включващ музика от Рахманинов и Панчо Владигеров. Към музикалното събитие ще бъде добавено представяне на книгата „Един рицар на музиката“ на Нейка Кръстева, посветена на Илия Темков. С това събитие фестивалът ще почете паметта на Илия Темков, един от своите създатели и личностите с ключов принос за неговото изграждане и развитие.
Оперното и балетното изкуство са представени с различни по характер сценични проекти. Държавна опера – Русе ще представи премиера на операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини, постановка на режисьора Михаела Панаинте. Другият акцент е спектакълът „Надежда за балет“, който поставя във фокус музиката на русенеца Васил Казанджиев и нейния сценичен прочит чрез съчетанието на балет, пиано и слово. В проекта участват пианистката Надежда Цанова, хореографът Арсен Мехрабян, рецитаторът Ицхак Финци и балетните солисти Десислава Стоева, Елена Петрова и Венера Христова.
Важна част от програмата е възстановяването на традицията на детските спектакли и концертите за млада публика. Националният музикален театър „Стефан Македонски“ ще гостува с мюзикъла „Славеят“ по приказката на Ханс Кристиан Андерсен. Другият проект е симфоничната приказка „Петя и вълкът“ от Сергей Прокофиев, чиято сценична адаптация ще бъде създадена специално за фестивала. В нея ще участват актьорите Димитър Пишев и Светлина Станчева и духовият квинтет 5nta Winds. С тези инициативи фестивалът възстановява важна част от своята образователна мисия и създава нови възможности за първа среща на децата и младите хора с класическата музика.
Особено значимо събитие в програмата ще бъде гостуването на Старозагорски митрополит Киприан, който лично ще застане начело на Представителния хор на Старозагорската епархия „Св. Апостол Карп“. Концертът ще представи православни песнопения и хорова музика, разкривайки богатството на духовната музикална традиция.
Социалната ангажираност на фестивала е изведена като самостоятелен акцент чрез проекта „Докосни музиката“ и иновативния симфоничен концерт за хора с увреден слух с участието на Русенската филхармония и модератор Димитър Косев. Проектът поставя въпроса за достъпа до музикалното изкуство и възможностите то да достига до публики, за които традиционният концертен формат създава бариери. Съпътстващата програма включва изложба на именитата наша художничка Василка Монева, както и вече традиционната изложба-конкурс за съвременни визуални изкуства, организирана от Русенската художествена галерия.
Възстановяваме и традицията на майсторските класове: Бюлент Евджил ще проведе майсторски клас по флейта, а Йоханес Кройш ще работи с млади изпълнители в клас по китара. Така събитието разширява дейността си отвъд концертния подиум и създава възможности за обучение, професионален обмен и непосредствен контакт между утвърдени артисти и млади музиканти.
Програмата на 66-ото издание е изградена с ясна художествена логика и внимателно разпределение на събитията в рамките на фестивалния период. Търсен е баланс между големите симфонични и оперни събития, камерните концерти, образователните инициативи и проектите за нови публики, така че всяко от тях да има своето място и да допринася за цялостния облик на фестивала.
През 2027 г. към традиционните фестивални пространства Доходно здание, зала „Филхармония“, залата на Русенската опера и зала „Русе“ се присъединява и това на Фабрика Култура.
Наред с художественото развитие, фестивалът все по-ясно заявява и своята социална ангажираност. Чрез инициативи като „Докосни музиката“, концертите за деца, майсторските класове и проектите за млада публика, се търсят нови начини за достъп до музикалното изкуство и за привличане на хора, които досега не са били част от фестивалната аудитория. Целта е не просто да се увеличи публиката, а постепенно да се изгради по-широка и активна фестивална общност, която да припознава „Мартенски музикални дни“ като свое културно събитие.
Това развитие предполага и по-целенасочена комуникация, по-видимо присъствие в публичното пространство и използване на съвременни фестивални подходи. Амбицията е „Мартенски музикални дни“ да съхрани своята художествена идентичност и традиции, като същевременно разширява аудиторията си, открива нови пространства за среща с музиката и утвърждава Русе като активен международен културен център.
Общата рамка на бюджета по приходите и по разходите е 242 300 евро, при размер на общинската субсидия от 122 000 евро и планираните приходи от Министерството на културата, спонсори и продажба на билети.
