В Художествена галерия – Русе бе открита изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и сценограф Петър Попов – Попето – автор с трайно присъствие в културната история на Русе и българското изобразително изкуство.
Експозицията събира близо сто произведения – живопис, пастел, рисунки и ескизи, от фонда на галерията и от семейната колекция, представени от дъщерята на художника – Еслица Попова, която е и директор на културната институция. Сред тях има както добре познати платна, така и творби, които се показват пред публика за първи път. Изложбата проследява различни етапи от творческия път на автора, като освен завършени картини, включва и лични предмети от неговото ателие – стол, статив, недовършена творба с въглен.
В своето обръщение към присъстващите десетки почитатели на изкуството на твореца, Попова акцентира върху вътрешната тишина и съзерцателна поетика в творчеството на своя баща. По думите ѝ картините му, посветени на Дунав, градския живот и абстрактни състояния, носят не толкова образи, колкото настроения – деликатни, наситени със сдържана емоционалност. “Петър Попов рисува не само света около себе си, а вътрешния ритъм на човешката чувствителност – с внимание към светлината и линията, а творбите му носят тиха емоционалност, съзерцателност, както и чувството за време извън шума на ежедневието”, подчерта директорът на културната институция.
Поздравителен адрес от името на кмета на Община Русе Пенчо Милков поднесе директорът на дирекция „Образование и култура“ Цветослав Димитров. В него се отбелязва, че с настоящата изложба Русе отдава почит към творец, чието изкуство пресътворява онова, което остава недоловимо за повърхностния поглед – състояния, ритъм и емоционална дълбочина. “Тази изложба не просто отбелязва значима годишнина, но и кани новите поколения да преоткрият смисъла на съзерцанието и мярката в изкуството”, посочи Димитров.
Петър Попов е възпитаник на Художествената академия, където учи при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. След дипломирането си през 1949 г. се установява в Русе, където остава до края на живота си. Неговото име е неразривно свързано с Русенската художествена школа, както и с Русенската опера, в чийто екип работи като проектант-художник от 1958 до 1985 г. Сценографските му проекти към редица български опери – сред които „Мост“ на Александър Райчев, „Антигона 43“ на Любомир Пипков и творби на Парашкев Хаджиев, се отличават с лаконичност, пластическа точност и сценична естетика.
В началото на 60-те години художникът създава серия камерни композиции, вдъхновени от света на сцената и градския ритъм – балерини, циркови фигури, колоездачи, конни състезания. Темите „дъжд“, „чадъри“, „заливи“, „портове“, „лимани“, „промишлени пейзажи“ са част от характерния му визуален речник, чрез който търси синтез между цвят и линия. Работи с техниката на свличането на материала или т.нар. дрипинг, използва равно положени цветни полета и композиционен баланс, който придава изчистеност и драматична сдържаност на изображенията. Считан е от мнозина за един от най – добрите родни майстори на пастела.
Паралелно с живописта, Попов работи и в областта на монументалната пластика – дърво и метал. Представял е свои произведения в редица европейски градове – Виена, Кан, Рига, Дамаск, Букурещ, както и в Полша, Германия, Русия, Холандия. Има самостоятелни изложби в София (1975) и Русе (1976). Негови творби са притежание на национални и общински галерии, на частни колекции в страната и чужбина. Носител е на орден „Кирил и Методий“ и други държавни отличия.
Изложбата може да бъде разгледана в залите на Художествената галерия до 25 май.
