Стотици хора, сред които и русенци, се събраха на дунавския остров Персин край Белене, където от 1949 година с кратки прекъсвания са били въдворявани противниците на народната власт. През 80-те години лагерът е бил и затвор за разбунтувалите се срещу възродителния процес български мюсюлмани.
На церемонията по отдаване на почит пред паметта на най-малко 15 000 българи, преминали през българския ГУЛАГ, присъстваха областният управител на Русе Драгомир Драганов, министърът на правосъдието Георги Георгиев, председателят на СДС Румен Христов, както и народни представители, сред които и русенският депутат от ГЕРБ Георги Кръстев, посланикът на Турция Н. Пр. Мехмет Уянък и председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев.
„В Белене не е имало престъпници — имало е учители, свещеници, поети, лекари. Там са умирали хора, за които най-ценното е било свободата, като някои от тях даже не са знаели защо са въдворени там“, коментира Драганов. „Комунистическият тоталитарен режим беше организирана жестокост, един безмилостен опит за институционализиране на лъжа. Той беше машина за обезличаване на човека. Затова сме тук — не от злоба, не от мъст, а от дълг. Дълг към истината. Дълг към онези, които не дочакаха свободата. Дълг към младите, които трябва да знаят“, допълни Драганов.
Румен Христов отново припомни значението на това лагерът да стане музей, който да напомня на поколенията за престъпленията на комунизма, но и за силата на човешкия дух и стремежа към свобода. „Белене не е просто лагер. Белене е символ. Символ на репресията, на страха от хората, които отхвърлят насилственото налагане на комунистическите догми, на систематичното унищожаване на човешкото достойнство. На мястото, където властта пращаше хора не защото са извършили престъпления, а защото мислят различно“, сподели още Христов.
Правосъдният министър Георги Георгиев откри на входа на затвора паметна плоча и паметни табла на самия Втори обект, посветени на историята на концлагера „Белене“. „Преди повече от месец е задействана процедура Втори обект на остров Персин, където се е намирал концлагера „Белене“, да бъде обявено за паметник на културата, за да може паметта към жертвите на тоталитарния комунистически режим да не бъде забравена“, заяви Георгиев.
Той допълни, че вече е влязъл в разговори с другите две министерства – на екологията и културата, които имат отношение към проблема. В същото време е разпоредил на директора на затвора в Белене да се подготви план как да се осъществява достъпа до Втори обект на остров Персин. Министър Георгиев изтъкна, че като общество сме длъжни да пазим историята за концлагера „Белене“.
„Комунистическият режим в България изгражда машина за потискане на свободата чрез лагери, страх, доноси и насилие. Белене, Скравена, Ловеч – тези имена не са просто география, а историческа рана, която не бива да се прикрива с фалшиви носталгии или политическо лицемерие“, споделят организаторите.
„Днес, когато сме изправени пред нови опити за реабилитация на тоталитарното минало, поклоненията като това на Персин са не просто ритуал. Те са форма на съпротива срещу забравата. Срещу подмяната на историята. Срещу повторението. Защото демокрацията започва с памет. И тя трябва да бъде жива – в учебниците, в публичното слово, в съвестта ни. И най-вече – в отговорността към бъдещето“, допълват още те.
Възпоменателното събитие бе организирано от Инициативна група „Белене“ 2025, сред като то бе възстановено по предложение на фондация „Истина и памет“ след 3-годишно прекъсване през 2020 г. заедно с дружества на жертви на комунизма и други граждански организации.
