Италия бе последната държава от европейското ни приключение, тъй като спечеленото безплатно пътуване от DiscoverEU включваше само 7 дни придвижване с влак в рамките на месец. Между отделните дни на пътуване имаш възможност да стоиш колкото искаш в дадения град, но влакът може да се ползва най-много 7 дни. Затова при избора на маршрут решихме да сложим точката в Италия, откъдето със самолет да се приберем обратно у дома. Още повече, че има много опции за евтини самолетни билети с нискотарифните компании. А и синът ми досега не е ходил в Италия и щеше да му е любопитно.
Така от Монтрьо се качихме на влака с дестинация Милано. В Италия почти всички влакове са с препоръка за резервация на седалка. За удобство на пътниците над всяко място има дисплей, който отбелязва от коя до коя точка седалката е резервирана. Така ако има човек без закупено място, той знае коя е свободна и до къде. През август, когато ние пътувахме до Италия, все още важеше задължителното ползване на маски в обществения транспорт. Затова в момента, когато пресякохме границата, от уредбата на влака ни информираха, че трябва да си ги поставим и да пътуваме с тях. Това не беше изненада, тъй като още в Германия ни стана ясно, че правилата за коронавируса не са отпаднали навсякъде. В хотела например персоналът на рецепцията също носеше маски, за разлика от гостите.
В Милано още на гарата ни направи впечатление засиленото полицейско присъствие. Но пък служителите на реда бяха много любезни и упътваха всеки, който се обръщаше с въпрос към тях. Намерихме сравнително лесно хотела, който беше пълен с азиатски и арабски туристи. Постоянно влизаха и излизаха хора, като влизащите – предимно млади момичета, бяха натоварени с чанти от известни модни марки. Това ни напомни, че Милано е известен като столица на модата и световен шопинг център, а ние си го бяхме избрали като дом на Миланската Скала и катедралата Дуомо.
Точно натам се насочихме и за първото ни запознанство с Милано. Катедралата не ни разочарова с внушителната си и красива архитектура, но бяхме изненадани да видим на живо „Ла Скала“ отвън – видя ни се малко невзрачна. Нямахме възможността да влезем вътре, но се утешихме, че това ще бъде повод за следващо пътуване до Милано. Не пропуснахме и галерията „Виктор Емануил“, която действително е много красива и си заслужава да се види. Естествено, че прескочихме луксозните магазини, за да се разходим малко из центъра на града. Вечерята в ресторант в близост до катедралата напълно ни удовлетвори – италианците не се скъпят на порциите, които не само са големи и трудни за изяждане, а и са на приемливи цени.
Последната ни спирка бе Венеция, към която потеглихме на следващия ден. Бяхме избрали да нощуваме в Тревизо, защото там беше летището, от което да се приберем с полет към Букурещ. Придвижването с влак от Тревизо до Венеция става бързо и удобно, но приключението бе да стигнем от гарата във Венеция до площад „Сан Марко“. Аз съм била във Венеция няколко пъти и имах претенциите, че мога да се ориентирам в малките улички. Не предвидих обаче факта, че отиваме в града, когато вече се свечерява и тълпите от туристи правят нещата по-трудни. До един момент улиците ми бяха познати, но после всичко се обърка. И се оказа, че всъщност обикаляме в кръг, преди да успеем да се насочим в правилната посока. Но пък се потопихме в очарованието на Венеция. В магазинчетата се заплесвахме по красотите от стъкло от Мурано, защото те наистина се невероятни. Много искахме да си купим нещо, изработено от цветно стъкло, но се тревожехме дали ще оцелее по пътя към България. Затова се примирихме само с по една малка фигурка, която да ни напомня за Венеция.
Уви, катедралата „Сан Марко“, която съм виждала в цялата й прелест, все още се реставрира отвън и не можахме да й се насладим заради ремонтните дейности. Но пък Дворецът на дожите и гондолите ни доставиха удоволствието да им се порадваме. Тъй като обикаляхме дълго време пеша из Венеция и се изморихме, решихме връщането към жп гарата да бъде по вода. Използвахме градския транспорт във вид на корабче, което взехме от моста „Риалто“ – другата красота на Венеция, и така се придвижихме бързо и лесно. Завършихме вечерта с поредна огромна порция италианска храна и чаша вино, преди да кажем „довиждане“ на Италия и цялото ни европейско пътешествие. На сутринта взехме автобуса до летището в Тревизо, откъдето с полет до Букурещ се прибрахме у дома в Русе.
Ако трябва да обобщя приключението DiscoverEU, ще кажа, че идеята да обиколиш Европа с влак е чудесна, защото ти дава възможността да опознаеш различни страни, да се придвижваш екологично, да не се изнервяш с чакане по летища. Жп транспортът е уреден много добре, с някои малки изключения, и ти дава възможност да си гъвкав, да достигаш до отдалечени места и да си независим в пътуването. С удоволствие бих повторила това преживяване, което обогатява емоционално, сближава с нови хора и култури и създава незабравими спомени.
Първите части на пътешествието може да прочетете тук –
Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /1 част/
Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /2 част/
Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /3 част/
Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /4 част/
