Швейцария си е приказка, откъдето и да го погледнеш. Затова решихме да й отделим почти два дни, като избрахме за първа спирка столицата Берн. За сина ми Швейцария бе позната само от разказите на приятели, които живеят там или са пътували, и затова му беше любопитно да я види през своя поглед. Бях изчислила престоя в Берн така, че да разгледаме старата му част, след което да продължим към Женева за нощувка. Самата аз много харесвам Берн, а младежът буквално се влюби в града.

От гарата се отправихме по главната улица в старата част, която е част от световното наследство на ЮНЕСКО и където е часовниковата кула – един от символите на града. Успяхме да се насладим и на шоуто, което часовникът предлага на всеки кръгъл час, с появата на митологични фигури, кукуригащ петел и танца на мечките.

Неслучайно Берн е наричан „Градът със 100-те фонтана“, тъй като тези творби на изкуството са на всяка крачка в стария град. Те датират от Средновековието и всеки един, от който може и да се пие вода, изобразява някакъв символ.

По същата тази улица се стига до „Мечата дупка“ или Парка с мечките. Мечките са особено важни за Берн, тъй като са дали името му. За основател на Берн се счита херцог Бертолд V фон Церинген, който го кръстил на животното, което бил убил по време на лов. Живите мечки и до днес обитават „Мечата дупка“, където една от алеите е застлана с павета, на които са изписани имената на дарителите на парка. Въпреки че бяхме там по обед, в силното слънце, имахме късмета да видим току що събудила се от сън мечка. Тя обикаляше сред храстите в търсене на сянка и нещо за хапване, за радост най-вече на децата, които бяха в парка край реката. А от моста на река Аар гледките към града бяха наистина прекрасни.

Раздялата с Берн беше трудна и се наложи сериозно да побързаме, за да успеем да хванем влака за Женева. По пътя се редуваха традиционните швейцарски пейзажи и брегът на Женевското езеро, за радост на окото. В Женева бяхме избрали да нощуваме в огромен хостел, чиято тераса на последния етаж разкриваше гледка към eзерото и Женевския фонтан – прочутия Jet d’eau. Допълнителен бонус се оказа безплатната карта за градски транспорт, която дават при резервация от сайта на хостела. Тя всъщност не ни потрябва, защото се впуснахме да обикаляме Женева по изпитания начин за опознаване на един град – пеша.

Основните забележителности бяха Цветният часовник и фонтана, но наред с тях се разходихме малко и из старата част на Женева. Понеже бяхме много жадни, решихме да седнем да изпием по нещо. Това се оказа грешка – намерихме заведение, седнахме, питахме дали можем да поръчаме за пиене – вода и безалкохолно. Сервитьорът потвърди и ни донесе меню с ястия. Учудихме се, но го оставихме встрани. След малко дойде сервитьорка, която да ни вземе поръчката. И стана ясно, че в това заведение функционирало само като ресторант – нищо, че беше полупразно. Момичето обаче беше много любезно, остави ни да си изпием водата и безалкохолното, но ни обясни, че е трябвало да седнем от другата страна на улицата, където същото заведение предлага само кафе и напитки. Колегата й, който ни посрещна, но не ни насочи правилно, промърмори по наш адрес, но не успя особено да ни развали настроението. Всъщност обслужването по заведенията в Швейцария не ни остави с добри впечатления – в Берн, където седнахме да обядваме, също не бяха особено любезни.

На следващия ден бяхме решили да отидем до замъка Шийон, който се намира до Монтрьо. Маршрутът бе направен така, че от Монтрьо да продължим за Италия и Милано. Монтрьо се намира на брега на Женевското езеро и аз лично бих го определила като швейцарската Ривиера – луксозно, красиво, елегантно и изпълнено с усещане за музика. Както е известно, в Монтрьо се организира един от най-прочутите джаз фестивали в света. В Монтрьо са живели куп световни личности, чиито статуи могат да се видят на крайбрежната алея.

Но преди да стигнем дотам, трябва първо да отидем до замъка Шийон, който е на десетина минути с автобус от гарата. За целта трябваше да оставим багажа на съхранение и тук се появи големият проблем. Плащането за гардеробчетата беше 9 швейцарска франка и ставаше само с пари в брой, каквито ние нямахме. Нищо, решението е банкомат, откъдето ще изтеглим 10 франка. Банкомат на гарата имаше, но най-малката сума за теглене беше 50 франка. Добре, колкото толкова. Само че трябва да ги развалим, тъй като за гардероба се пускат единствено монети, а не банкноти. Магазинът на гарата работи, трябва единствено да намерим какво да купим за цена до 1 франк. Опитът ни да развалим парите, без да пазаруваме, не успя – служителят обясни, че касата се отваря само при покупка. В крайна сметка взехме бутилка вода за 70 сантима и се озовахме със заветните 40 франка на банкноти и 9,70 на монети. Ура, проблемът бе решен, багажът оставен и вече можеше да тръгнем за замъка.

В ентусиазма объркахме посоката на автобуса, обаче без притеснение слязохме на следващата спирка и пресякохме отсреща, където вече се качихме на правилния автобус. Още малко красота по крайбрежния път и стигнахме до крайната точка. За Шийон няма да разказвам – замък, който е интересно да се види, но улучихме момент на реставрационни дейности в интериора и половината неща, които бях видяла при предишното си посещение, ги нямаше. Но пък се правят някакви опити за модернизиране, които на мен лично не ми допаднаха особено – изградени са модерни дървени стъпала, за да се качиш на най-високата точка, откъдето нищо особено не се разкрива, а в голямата зала имаше наслагани съвременни столове, за да се види колко хора са се събирали край масите.

Все пак разгледахме замъка, платихме с част от наличните кеш франкове и се отправихме обратно към Монтрьо. Вече беше време за обяд, но безумните цени по заведенията ни насочиха към един супермаркет. Оказа се, че там предлагат готвена храна и има къде да се хапне на място. Големи и вкусни порции, за които приготвих да платя с остатъка от франковете и да се отърва от тях. Само че не ми стигаха 10 сантима. Служителката обаче беше много симпатична и разбра драмата ми, когато извадих банкнотите и монетите, а след тях и банковата карта. Каза ми да давам наличните и да не се притеснявам. Така реших и проблема къде да похарча швейцарските франкове и ни оставаше само да обиколим крайбрежната алея със скулптурите на известните музиканти, сред които Фреди Меркюри, Игор Стравински, Рихард Щраус и др. Особено вълнуващ беше паркът с големите имена на джаза и блуса – Ела Фицджералд, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Арета Франклин, Карлос Сантана, Куинси Джоунс. Заради тях без малко да изпуснем влака, но тъй като все пак сме достатъчно организирани, успяхме да сме на гарата навреме и да потеглим към следващата дестинация – Италия.