След Париж в програмата ни за следващия ден бе пътуване до Тур като отправна точка за посещение на един от най-красивите замъци по Лоара – Шамбор. Хвърлихме багажа в хотела и взехме влака за Блоа, откъдето с автобус стигнахме до Шамбор. По пътя бяхме шокирани от вида на най-дългата река във Франция – тя беше пресъхнала заради невижданата от столетия суша.
За съжаление не успяхме да разчетем добре времето си и нямахме възможност да разгледаме замъка отвътре, за да се насладим на шедьовъра – двойното спирално стълбище на Леонардо да Винчи, но поне се потопихме в атмосферата отвън. Шамбор се смята за най-величествения от всички френски ренесансови замъци в долината на река Лоара, построен от крал Франсoа I по съветите на Леонардо. Той има внушителните 440 стаи с впечатляващите като брой 365 камини. В момента кулите му са в процес на реставрация и гледката като от картичка е леко нарушена от скелетата, но пък след това ще бъде още по-красиво. Но пък магазините около замъка предлагаха интересни възможности за дегустация на различни видове вина, които не пропуснахме да опитаме.
Времето нe беше с нас и от гледна точка на метеорология, тъй като заваля пороен дъжд и разходката из Тур се ограничи до обиколка с чадър из центъра на града, мокри крака и бегли впечатления от красотата на този иначе впечатляващ град, част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Но ни предстоеше среща със Страсбург и затова на сутринта ентусиазирано се качихме на поредния влак и след една смяна и близо 4-часово пътуване вече бяхме в столицата на Елзас. Познавам добре Страсбург от предишните си пътувания, но исках да покажа най-интересните му места на сина си. Разбира се, първото нещо беше да намерим къде да обядваме, и то местна кухня. Поръчахме си кюфтенца със сос, без да съобразим, че огромните порции не са по силите ни. Вечерта обаче се насладихме на tarte flambée – тънко тесто, наподобяващо пица, само че отгоре е със сметана и лук, а по желание може да има шунка и гъби.
Обиколката из Страсбург включваше задължителните за всеки посетител забележителности – старата част „Малката Франция“ с уникалната си атмосфера и катедралата с астрономическия часовник. Цветята, тесните улички, туристите, уличните артисти – всичко това създава магично усещане, което те кара да искаш да се върнеш отново в града. Не успяхме да реализираме цялата си планирана програма. Изпуснахме последното корабче за обиколка по реката, откъдето се виждат всички най-красиви места на Страсбург. Не успяхме да отидем и в двореца Роан до катедралата, където има невероятни артефакти от френската история и култура през столетията. За мен и корабчето, и дворецът са познати преживявания отпреди, но исках да ги споделя и със сина ми, защото си заслужават. Казахме си, че ще останат за следващия път, за да има какво да очакваме от следващата си среща със столицата на Елзас.
В Страсбург се сбогувахме с френското си приключение, за да продължим към Швейцария. Първата спирка беше столицата Берн, където имахме три часа за разходка. Тъй като бяхме с багаж, трябваше да го оставим на гарата. Гардеробът беше с различни по големина шкафчета, за които плащаш различна сума с карта, а за да си вземеш багажа обратно, сканиращ касовата бележка и шкафчето ти се отваря. За Швейцария имахме притеснения, че валутата е швейцарски франкове, а не евро, но проблем нямаше, тъй като ползвахме банкови карти. Е, всъщност имаше проблем в Монтрьо, но за това – малко по-нататък. И още нещо важно, за което обаче не се сетихме навреме – че страната не е част от ЕС и трябваше да изключим мобилните си данни още със стъпването на швейцарска територия. Направихме го, но с минути закъснение и очаквано завърши с високи сметки за интернет и телефон. Но това в никакъв случай не помрачи настроението ни от очакваната швейцарска приказка….
Първите две части може да видите тук – Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /1 част/ и Приключението DiscoverEU: Да обиколиш Европа с влак /2 част/
