Приключението за мен започна, когато синът ми научи, че е един от одобрените кандидати по програмата DiscoverEU – в рамките на 30 дни имаш право да пътуваш 7 дни безплатно с влак из цяла Европа. За да е по-забавно, предложи да тръгна с него, а тъй като имаше 50 % намаление на Interrail pass по случай 50 години от създаването на компанията, не се замислих много и направих тази крачка.
Пътуването ми започна от летището в Букурещ, откъдето заминах за Амстердам. Оттам последва пътуване с влак до Грьонинген, където синът ми е студент, за да направя последните приготовления за предстоящата обиколка из Европа. Всъщност логистиката за пътуването започна месец по-рано – избор на маршрут, детайлно проучване на разписанията на влаковете, резервация на места за спане, разчет на времето за придвижване из градовете и престой така, че да видим максимално много в рамките на 7 дни за пътуване. Важно беше хотелите да са близо до жп гарите и да има закуска, за да може сутрин да не се губи време, а да се скача бързо във влака. Създадохме и няколко неписани правила – да не се пътува повече от 3 часа с влак, за да може да се видят повече места, да се става рано и задължително да се опитва местна кухня.
И така, от Грьонинген ми предстоеше първо да отида до Германия, където синът ми /русенският пианист Николай Димитров/ имаше концерт с Фестивалния оркестър на Шлезвиг-Холщайн. Много държеше да съм в публиката, защото свиреха музиката към „Междузвездни войни: Империята отвръща на удара“, докато филмът се прожектира на голям екран. Трябваше да стигна до град Кил, което се оказа истинско предизвикателство. Освен смяната на автобус и два влака, се сблъсках – впоследствие това се оказа правило, а не изключение, със системните закъснения на влаковете в Германия. Прочутата германска точност очевидно не важи за „Дойче бан“ и единственото, което ми спести нерви, е възможността с безплатния Interrail pass да си правя нови резервации за следващите влакове.
В Германия не се изисква резервация за места единствено в регионалните влакове и аз, като всеки новобранец в пътуването с германските железници, си купих седалка. Оказа се, че е задължително само на хартия, но не всеки го прави в действителност. Предимството е, че ако влакът се окаже пълен, имаш гарантирано място – иначе си на стъпалата, на земята или прав. Мислех си, че чак толкова пълен влак няма да има, тъй като влаковете в Германия са много по-начесто от тези в България. Да, но не бях предвидила 9-евровия билет, който стана истински хит през летните месеци и за германци, и за чужденци. С този билет за 9 евро пътуваш безплатно с всички регионални – т.е.по-бавни влакове, в градския транспорт на цяла Германия, и то в рамките на един месец. Така на гарата в Хамбург буквално ме пое река от хора, която не можеше да се побере във влака за Кил. Наложи се машинистът на няколко пъти да обясни по микрофона, че влакът е пълен и да призове пътниците да не висят по вратите, за да може да потегли.
В крайна сметка успях благополучно да се добера до Кил и хотела, откъдето след кратка почивка да отида и на концерта. Малко отклонение – действително емоцията да гледаш филм с музика, изпълнявана от оркестър на живо, се оказа невероятно преживяване. Огромната зала бе пълна с над 10 000 души публика, която реагира още при първите ноти и по време на самия филм, създавайки страхотна атмосфера.
От Кил последва ново пътуване, този път със сина ми, към Грьонинген – отново със същите приключения с „Дойче бан“, включително с отменени влакове и тотално неспазване на разписания. От всички железници, с които се придвижвахме до края на обиколката ни из Европа, те успяха да завоюват първото място по закъснения и неуредици.
И така, същинският маршрут започна с пътуване от Грьонинген към белгийския Брюж, известен като Северната Венеция. При влаковете в Нидерландия и Белгия нещата са изключително прости и удобни за пътниците – плащаш си цена за конкретен маршрут за дадения ден и вземаш който влак ти е удобен. Ако изпуснеш единия, няма проблем, защото се качваш на следващия. Със смени на гарите в Ротердам и Брюксел най-после сме в Брюж, където ни изненадва дъжд. Търпеливо го изчакахме да спре, след което се впуснахме в очакваната разходка. ….
/Следва продължение/