Презентация на тема „Другари в шпионажа: Държавна сигурност, КГБ и България като 16-та съветска република“ ще представи уредникът от отдел „Нова история“ на русенския музей Атанас Малакчиев. Събитието ще се проведе в четвъртък, 24 април, от 18.00 ч. в Историческия музей, зала „Княз Александър I“.
Политическата или „тайната“ полиция е един от отличителните белези на авторитарната и тоталитарната държава. Ролята на Държавна сигурност в периода 1944-1989 г. остава болезнена тема за много хора в България и до днес. В тази десетилетна история Държавна Сигурност е имала отговорността да пази страната от вътрешни и външни заплахи. Апаратът за сигурност на България в годините след 1944 г. е пряко моделиран като този на Съветския съюз, процес, осъществяващ се и в другите страни от Източния блок. За 45-годишното си съществуване Народна Република България следва стриктно политиката, определена от Съветския съюз, дори в по-голяма степен, отколкото останалите източноевропейски държави. Това е довело до прозвището на страната като „16-та съветска република“. Този феномен привлича вниманието на историците, които се опитват да разберат логиката зад политиката на Тодор Живков, българския лидер, най-тясно свързан с нея, и да я поставят в по-широкия контекст на отношенията между Съветския съюз и неговите сателитни държави.
За тази цел презентацията е разделена на три части:
Първата е посветена на ранните години на ДС и на зараждащите се отношения със Съветския съюз. Отношенията им в този момент илюстрират как ДС е била подчинена и в какъв капацитет са си сътрудничили двата субекта. Това създава план за следващите им отношения. Във втора и трета част ще бъде разгледан външния шпионаж на ДС в две различни области и ще се провери дали ДС е преследвала свои собствени цели в тези области или е следвала посоката, зададена от Москва. Въпросните области са културно-историческо разузнаване и научно-техническо разузнаване.
Водещият въпрос ще бъде дали ДС се е подчинила изцяло на съветските интереси, или е имала възможност да преследва свои геополитически интереси.
