На 12 май отбелязваме Световния ден на медицинската сестра. Професия, която е неизменна част от световното здравеопазване. В много от случаите, голяма заслуга за нашето пълно възстановяване след боледуване дължим именно на медицинските сестри, които денонощно полагат грижи за пациентите.
По случай празника Комплексният онкологичен център – Русе представя две от своите медицински сестри: Дияна Иванова, която от скоро практикува професията и Еленка Радева, която зад гърба си има дълги години професионален опит като медицинска сестра.
Еленка Радева е родом от град Русе. Завършва Полувисшия Медицински Институт в Русе 1978 г. В продължение на 16 години работи в отделението на Детската Хирургия. Още една година посвещава на хирургията, но в друга клиника.
В отделението по „Палиативни грижи“ към онкодиспансера в Русе попада през 2014-а година.
„Избрах тази професия защото обичам да се грижа и да помагам на хората. Никога не ми е минавало през ума да се откажа от професията си. Ако трябва да избирам отново бих избрала да бъда медицинска сестра! Най-трудните моменти са, когато гледаш болния в очите, а той чака помощ и трябва да го успокоиш. Това е нашата мисия, пациентът да усети, че е в сигурни ръце. Най-тежко обаче е, когато и ние самите си даваме сметка, че са му последните часове,това е неописуемо!“
Неописуемо, но по друг начин остават в сърцето и хубавите моменти на нашата работа. Да видиш благодарността в очите, да усетиш прегръдките, да избършеш сълзите от радост! Ето това няма да забравя никога! Най – милото нещо е когато след години ме срещнат, разпознават ме и ми разказват случки от преживяното! Окриляват ме, когато чуя болнолежащи пациенти да ме посрещат с думите: „Слънцето влезе в стаята“, „Усмивката ти ме стопли“ и много други! Това не е просто работа! Това е моята мисия, моето призвание! Именно всичко това ме мотивира, дава ми сила през всичките тези години да помагам и да продължавам да го правя!“ , разказва една от най-опитните сестри на КОЦ-Русе.
А ето и какво споделя едно от най-новите попълнения на екипа на диспансер – Дияна Иванова, която е родена на 21 декември 1996 г. в град Русе. Средното си образование завършва през 2015г. в МГ „Баба Тонка“ – град Русе, с профил биология. А висшето си образование завършва през 2019 г. в РУ „Ангел Кънчев“-град Русе, със специалност медицинска сестра. В КОЦ – Русе е започнала работа веднага след като се дипломира. Работи в отделението по медицинска онкология, със страхотен екип от лекари, медицински сестри и санитари, които й помагат от първия работен ден.
„Избрах да бъда медицинска сестра, защото за мен това не е просто професия, а призвание. Тук не се изисква само да си учил, а да носиш призванието в сърцето си. От самото начало осъзнавах колко отговорна професия избирам да практикувам и знаех, че в работата си няма да имам право на грешки, защото ще ми се поверяват човешки животи. Но това не ме спря, а точно обратното – мотивира ме да бъда това, което съм сега и да бъда удовлетворена. Трудностите и стреса в медицинската професия понякога са огромни. Дълги 12 часови смени, дневни и нощни дежурства, страдащи от силна болка пациенти, стресирани от диагнозата, и всичко това съчетано с отговорността и дълга към здравето на болните. Трудните моменти са много и въпреки тях ние оставаме силни, с големи и добри сърца.“
Въпреки натовареното ежедневие, в работата на Дияна Иванова има и вдъхновяващи моменти:
„Избраната от мен професия освен трудни моменти, които вече споменах, има и много сладки моменти – моменти на победа. Чувствам се победител всеки път, в който пациент ми каже: „Благодаря!“. Удовлетворението, което изпитвам, когато усещам доверието и спокойствието на пациент след като съм изслушала страховете и притесненията му. Победа е да помогна на един човек да диша по-леко днес, да изпитва по-малко болка. Всички усилия и трудности, през които преминаваме си струват, когато ги има тези сладки моменти, или както аз ги наричам – моменти на победа.
Дияна е категорична, че никога не би избрала друга професия:
„Каквато и възможност да получа никога не бих работила друго. За краткото време, в което съм практикувала професията си аз научих, че професията трябва да ти доставя удоволствие, удовлетворение и да се чувстваш пълноценен човек. Когато човек обича това, с което се занимава, работи, учи – той е щастлив и в хармония.“
Младото момиче иска да работи и занапред в онкологичния диспансер:
„След 10 години аз ясно виждам себе си отново тук в КОЦ-Русе, сред колегите, пациентите и всичко което ни заобикаля. Там, където започнах работа като млада медицинска сестра. Годините, които ще минат, ще ме направят още по-уверена в себе си, с повече познания и опит.
Мотивацията е това, което ни кара да правим или да искаме да постигнем дадено нещо. За мен мотивацията е главна движеща сила и е в основата на всяко действие. В професията ми ме мотивират именно пациентите, с които съм през целия си работен ден. Тяхната вяра, сила, кураж, въпреки болестта – това за мен е мотивацията. Много често хората сме недоволни и сърдити за дребни неща от ежедневието. Когато започнах работа като медицинска сестра и се сблъсках с болката, болестите и тежките съдби на пациентите аз разбрах, че трябва да се наслаждавам на всеки миг от живота и да съм щастлива за всеки нов ден.“ , споделя Дияна Иванова.
