Историкът Октай Алиев, който е от Ветово и следва в Софийския университет, от няколко години активно изследва живота и делото на Г.С.Раковски. Новите сведения, на които е попаднал, поставят под въпрос официалната рождена година на революционера. Той сподели находката си в статия, подготвена специално за Русе Медиа.
Изследователите на Раковски, опирайки се на два негови паспорта и това, което той пише в „Житието“ си твърдят, че Г. С. Раковски е роден през 1821 г. Още в края на XIX в. обаче се води дискусия за рождената година на революционера – според някои тя е 1818, други твърдят, че е 1819, а трети – 1820 г. Според налични в Османските архиви регистри, които до този момент не бяха однародвани, скоро успях да установя, че „Съби, син на Стойко“ (т.е. Георги Раковски) в регистър на мъжкото християнско население на Котел е на 14 години, което означава, че според него идеологът на българското революционно движение се е родил през 1819 г. Тези регистри, с които имах удоволствието да работя, се съхраняват в Османския архив в Истанбул и представят регистър на мъжкото население на определени населени места. Регистърът на християнското население на „Казгян пънаръ“ (дн. Котел) е с дата 1833 г. Там са регистрирани всички мъже-данъкоплатци и мъжкото им потомство. Има случаи и на регистрирани пеленачета на по месец-два. Т. нар. „нюфус регистри“ имат практична цел. По-важно за османските чиновници е да впишат с точност по-младите (до 25-30 години). Това се наблюдава ясно от самите дефтери, тъй като жителите до 25-30 години са вписани с точност по отношение на годините им. Например може да срещнем: 8-годишен, 13-годишен, 17-годишен, 21-годишен и т.н., но при жителите над 25-30 години се губи точната възраст. Там по-често срещаме кръгли цифри: 40-годишен, 45-годишен, 50, 55, 60, 65 и т.н. Това се дължи на факта, че подрастващото поколение носи по-важна роля – все пак те са бъдещите данъкоплатци, бъдещи попълнения в армията и др. Затова при тяхната регистрация в регистъра се набляга на точност при описанието – външен вид, години и др.
В „Пеновската махала“ на Котел се появява Стойко Папасоглу (Стойко Попович), който е баща на Г. Раковски. Според описанието той е: „с черни мустаци“ и на „40 години“, но тук най-вероятно годините му са закръглени. В неговото домакинство е регистирано и синът му „Йордан, на две години“, който до този момент беше неизвестен за изследователите на рода на Раковски. Уточнявам, че се е знаело, че Раковски има по-малък брат роден през началото на 30-те на XIX в., но името му е било неизвестно. Тук обаче липсва Г. Раковски, но по-нататък в същия лист като допълнение се появява и той – „Съби, син на Стойко, на 14 години“. За да се появи като допълнение той най-вероятно е отсъствал от Котел по време на първото преброяване, което се осъществило по всяка вероятност през късното лято на 1833 г. Според изследователите Г. Раковски през ок. 1834 г. се записал да учи при даскал Райно Попович в Карлово. Аз съм склонен да твърдя, че най-вероятно отсъствието му се дължи на факта, че през този период именно е в Карлово.
Появата на Съби Стойков в регистъра от 1833 г., в който е регистриран на 14 години, поражда допълнителни и сложни въпроси, тъй като това ще породи дискусия в научните среди. Тя най-вероятно ще засяга трите документални свидетелства, които сочат, че Раковски е роден през 1821 г. като по достоверни. Това са двата паспорта (единият е влашки, другият гръцки), в които са псоочени годините на революционера, а третото свидетелество излиза изпод перото на Раковски – неговото „Житие“, в което той пише: „Родил съм се през 1821 г.“. Срещу тези три свидетелства излиза най-ранният документ, в който се съобщават годините на Раковски – през 1833 г. той е на 14 години, т.е. роден през 1819 г. Ние като изследователи трябва да бъдем внимателни с този тип регистри. Именно поради тази причина аз не дръзвам да кажа със сигурност, че Раковски е бил роден през 1819 г. – това го сочи само регистърът. Повече материал за размисъл по темата ще предложа в статията, която готвя по въпроса.
