Необходими са дългосрочни мерки за управление на водните нива на река Дунав в българо-румънския участък и подготовка на стратегически проекти за европейско финансиране. Това заявиха по време на пресконференция в националния пресклуб на БТА в Русе Валери Иванов – председател на борда на директорите на „Дунавски драгажен флот“ в Русе и член на Изпълнителното бюро на партия АБВ, и Румен Петков – председател на АБВ.
По думите на Иванов през тази година е отчетено безпрецедентно ниско ниво на река Дунав.
„Професионалната ми дейност е свързана с драгиране по реката. По горното течение на Дунав през десетилетията са изградени множество хидротехнически съоръжения. Последните големи комплекси надолу по течението са „Железни врата I“ и „Железни врата II“ между Сърбия и Румъния. И при тях днес има изключително нисък естествен приток на вода. Разликата е, че там съществува изградена инфраструктура, която позволява водните нива да бъдат управлявани и стабилизирани. След „Железни врата II“, включително по целия българо-румънски участък, подобна възможност липсва. Водата тече свободно и не я управляваме по никакъв начин“, каза Валери Иванов.
Той обясни, че сегашната ситуация трябва да ни накара да се върнем към решения, обсъждани и разработвани още преди десетилетия.
„На първо място това е хидротехническият комплекс „Турну Мъгуреле – Никопол“. По този проект са извършени сериозни проучвания, проектиране и начални строителни дейности. Днес той отново има конкретно европейско измерение и не бива натрупаният през годините експертен и проектен потенциал да бъде изгубен. Паралелно с него трябва да бъде възстановена експертната работа и по възможността за изграждане на хидротехнически комплекс „Силистра – Кълъраш“, каза Иванов.
Той обясни, че годишно около 15 млн. тона инертни материали носи реката в българо-румънския участък.
„Ако преди 1990 г. двете държави драгираха за година общо около 15 млн. тона инертни материали от Дунав – т.е. толкова, колкото реката носи, и по този начин имаше баланс, то сега се драгират 10 пъти по-малко“, каза Иванов.
По думите му двете държави трябва заедно да поискат съдействие от Европейския съюз (ЕС) за справяне с маловодието по река Дунав.
Румен Петков заяви, че е изпратено писмо до правителството, в което се настоява да бъде извършена оценка на щетите – за енергетиката, за туризма, за поливното земеделие и за стокообмена по реката, както и предложения за справяне с проблема.
„България председателства Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Едновременно с това ЕС подготвя финансовата рамка и приоритетите си за периода след 2027 година. Точно сега България може да използва председателството си, за да постави съвместно с Румъния въпроса за дългосрочното управление на общия участък на Дунав като стратегически европейски приоритет. Това е възможност да подготвим конкретни проекти и да работим за осигуряване на европейско финансиране за тях чрез Многогодишната финансова рамка на ЕС и приложимите европейски фондове и финансови инструменти“, каза Петков.
