Мерките срещу съхненето на горите в Северна България обсъдиха на среща областният управител на Русе проф. Любомир Владимиров и заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров. Статистиката е стряскаща, като Североизточна България е сред най-засегнатите региони от процесите на съхнене на горите.
На отделни места засегнатите дъбови насаждения достигат до 40%, а при полския ясен и липата съхненето е почти пълно. Затова по време на разговорите проф. Владимиров акцентира на необходимостта от предприемане на координирани действия, насочени към анализиране на причините за наблюдаваното съхнене на горските насаждения и полезащитните пояси и към определяне на ефективни мерки за ограничаване на негативните последици от този процес. Проблемът има стратегическо измерение за региона, тъй като засяга опазването на горските екосистеми, състоянието на земеделските земи, биоразнообразието, устойчивото управление на природните ресурси и способността на териториите да се адаптират към променящите се климатични условия, посочи той. Областният управител връчи официално писмо за подкрепа на заместник-министъра, в което той заявява категоричната си готовност Областната администрация да оказва необходимото съдействие.
От своя страна заместник-министър Палигоров обясни, че през следващите 15 години предстои драстична промяна в ландшафта. Той бе категоричен, че ще се запазят местните видове, но е необходимо подмладяване на много от дърветата. Проблемът не се проявяваше в такива размери досега, както е в момента, заяви зам.-министър Палигоров. За съжаление той отбеляза, че например при червеният дъб се наблюдава около 90% съхнене. Подобен процес, но в по-ниска степен се наблюдава и при липата. Също така около 40% от насажденията от цер съхнат. Ще трябва да се извършат големи по мащаб сечи, които да махната тази дървесина. Старите дъбови насаждения с няколко ротации трябва да бъдат подменени с млади, сподели заместник-министърът на земеделието и храните. Разбира се, той обясни, че процесът няма да се случи внезапно, а ще е съпътстван от изследвания от специалисти и поетапно задвижване на процедурата по санитарна сеч. Вече се водят и разговори с преработватели на дървесина, най-вече във Велико Търново, Бургас и Свищов. Според него около 2.5 милиона куб. м. дървесина ще трябва да бъдат преработени допълнително през следващите години.
Особено внимание той обърна на т.нар. дълговечност на полезащитните горски пояси. От представените данни по време на пресконференцията стана ясно, че около 3% от площта на Добруджа е заета от полезащитни пояси и те увеличават с около 10% продуктивността на земеделските земи. В момента в Министерството на земеделието и храните работят по Наредбата за площно субсидиране на собственици на земи, включени в НАТУРА 2000. Предвижда се ресурс от около 40 милиона евро, с който собствениците на гори в НАТУРА 2000 ще могат да ги възобновят, възстановят и да ги поддържат в такова състояние, че да изпълняват функцията си, вкл. и като полезащитни поясни. Средните добиви от различни земеделски култури са между 15% и 35% по-високи при засушливи години и това е заради тези пояси, които задържат влагата, бе обяснено от специалистите на пресконференцията. На практик се оказва, че отглеждането на тези култури е с около 20 – 40% по-ниски разходи отколкото, ако не са защитени от такива поясни. Същевременно приходите от отглеждането на съответните земеделски култури са с между 4 и 28% по-високи, заради наличието на полезащитните пояси. Всички се обединиха около становището, че възстановяването на поясите е основно за гарантиране на продоволствената сигурност.
В крайна сметка сред краткосрочните мерки са: мониторингът и обследването на горски територии, горски разсадници и посадъчен материал за установяване на фитосанитарното им състояние, своевременно сигнализиране на установените повреди и приоритетно извеждане на лесовъдски и лесозащитни мероприятия в тях. Необходим е и финансов ресурс за възстановяване на полезащитните горски пояси и други засегнати горски територии чрез национални и европейски механизми за финансиране.
Колкото до средносрочните действия те се очаква да бъдат в две направления – актуализиране на нормативната уредба в областите на залесяване на горските територии и защита срещу ерозия, както и инвентаризация на засегнатите горски територии и полезащитните горски пояси и оценка на необходимите ресурси за тяхното възстановяване. Сред дългосрочните приоритети стои определено необходимостта от преразглеждане на класификацията на месторастенията и използването на по-сухоустойчиви дървесни видове при възстановяването на засегнатите горски площи и полезащитните пояси. Необходимо е да се обмислят и възможности за адаптиране на лесовъдските практики, с цел преустановяване застаряването на широколистните насаждения.
Кметът на община Русе Пенчо Милков посочи, че опазването на зелената система е сред дългосрочните приоритети на Община Русе. Той обясни, че се предприемат мерки за адаптиране засаждането на дървета и зелени площи към сушата и смяна на видовете. Сред тях са: спиране засаждането на уязвими видове като бреза и смърч и преминаваме към устойчиви на суша видове – явор, ясен и кедър. Работим по научно обоснован подход – свързахме се с експерти от Лесотехническия университет, които разработиха концепция за устойчиви градски насаждения, каза кметът Милков и подчерта, че използват нови технологии за контролирано напояване и по-висока преживяемост на фиданките. Той посочи и редица други мерки, които разработва Община Русе, като озеленяване на булеварди и междублокови пространства, изграждане на нови паркове, създаването на дъждовна градина в Западен парк „Приста“, както и редица друг мерки.
В пресконференцията участваха още изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите инж. Стоян Тошев, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет – София, директорът на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово инж. Петър Ганев, директорът на Регионална дирекция по горите – Русе инж. Огнян Савянов.
