Състав на Върховния административен съд остави в сила Решение №3164/05.11.2024 г. постановено по адм. д. №687/2023 г. по описа на Административен съд – Русе, с което се отменя разрешението за проучване на кариера за добив на инертни материали в землището на село Острица, община Две могили. Решението на ВАС е окончателно, като преди това жителите на селото протестираха на няколко пъти срещу възможността да има каменна кариера във вододайната зона и нивите им.
През 2023 г. министърът на енергетиката е издал Разрешение № 587/04.07.2023 г. за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ в площ „Острица“, землище на [населено място], община Две могили, област Русе. Със същото разрешение на „АС Бетон“ ЕООД се позволява да извърши за своя сметка проучване в посочената площ. В него са определени и конкретните условия, при които следва да се осъществяват дейностите по проучване.
Разрешението било оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Русе, като съдът приел, че жалбата срещу Разрешение № 587/04.07.2023 г. на министъра на енергетиката, издадено в полза на „АС Бетон“ ЕООД, е допустима, тъй като е подадена лица собственици на имоти, попадащи в обхвата на разрешената за проучване площ „Острица“, и съответно същата засяга пряко техните права и интереси. Съдът е приел, че макар разрешението да не дава право на добив, то предвижда извършване на конкретни проучвателни дейности, които имат пряко отражение върху собствеността, околната среда и здравето на местното население, поради което жалбоподателите имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на АПК и ЗПБ.
Съдът обосновал правни изводи, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място, е посочено, че не е спазено изискването за уведомяване и участие на засегнатото население – жалбоподателите не са били надлежно информирани за започналото административно производство и не са имали реална възможност да участват в него, в нарушение на принципите на прозрачност и състезателност. Съдът отбелязва, че в административната преписка липсват доказателства за обективна и ефективна публичност, включително чрез местните медии или информационни канали. Прието е неизпълнение на изискванията на чл.51, ал.1, т.5 от ЗПБ в (приложима редакция ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 27.11.2018 г.), като съдът обърнал внимание на липсата на банкова референция, която да отговаря на изискванията на разпоредбата. Именно такава гаранция удостоверява, че кандидатът е в състояние да финансира изпълнението на работната програма, като в случая само била заявена готовност за предоставяне на такава. Впоследствие, при съгласуване на проекта за разрешение, по препоръка, изразена в становище на директора на дирекция „Координация на политики и концесии“, представено от главния секретар на Министерския съвет, са представени Референция № ИД8677/31.03.2023 г. от Обединена българска банка; отчет за приходите и разходите за 2021 г. и счетоводен баланс към 31.12.2022 г. , в която било посочено, че „АС бетон“ ЕООД е лоялен клиент на банката от ноември 2019 г. и ползва разплащателна сметка, салдото по която към 31.03.2023 г. е 83 204,85 лева. В тази връзка съдът правилно приел, че допуснатото първоначално нарушение не е отстранено в хода на административното производство, тъй като видно от част ІІ.3. на заявлението за проучването, необходимите средства за инвестиции са от порядъка на 85 000 лева.
Освен това съдът мотивирал становище, че при издаване на разрешението не са отчетени конкретните характеристики на територията, включително наличие на обработваеми земеделски земи, водоизточници и близост до населени места и не са извършени достатъчно задълбочени преценки за въздействието върху околната среда и човешкото здраве. Според съда, не е направена цялостна оценка на съвместимостта на проекта с общинските планове за развитие и с интересите на засегнатите лица.
В обобщение на всичко, съдът е приел, че допуснатите нарушения са съществени и са накърнили правото на жалбоподателите на участие в административното производство, което е довело до ограничаване на възможността им да защитят правата и интересите си. Поради това е приел, че административният акт е незаконосъобразен и като такъв го е отменил.
