На 7 април е професионален празник на работещите в здравеопазването. Това е поводът за интервюто с д-р Камен Кожухаров, управител на Комплексния онкологичен център в Русе. Какви са проблемите в българското здравеопазване, какви са плановете на екипа на диспансера и как се задържат млади лекари в България – това са част от темите в разговора.
– След Ковид кризата и задаващите се промени в здравеопазването у нас, какво можете да кажете Вие, хората които реално сте част от нея? Функционира ли здравната система?
Българското здравеопазване функционира трудно. И причината за това не са лекарите или пациентите, а лошата нормативна уредба. Заявявам го най-отговорно. Фактът, че болниците са търговски дружества, а лекарите – търговци, опорочава цялата концепция на хуманност в здравната грижа. Оттам следват и станалите вече „клишета“ проблеми като злоупотреби с клинични пътеки, схеми и прочие. В момента ръководствата на болничните заведения могат сами да избират дейностите, които ще извършват и те разбира се го правят, но не определят цената на услугите. Защото така, както действа настоящата нормативна уредба, лечебните заведения не могат да сключат договор след преговори, а каквото касата е решила. Съответно това води до дефицити, както в лечебния процес, така и в недостиг на специалисти в здравеопазването. Изобщо създаването на Здравна каса, клинични пътеки и превръщането на болниците в търговски дружества, доведе до сегашната ситуация в българското здравеопазване. Навремето това беше едно прибързано решение. А днес виждаме последствията.
– Имате професионален празник. Какво бихте казали на хората, с които работите вече толкова години?
На всички, които останахме в здравеопазването в този му вариант, мога да кажа – „Прекланям се“! Възхитен съм на търпението и разбирането на здравните работници не само в онкодиспансера в Русе, но и изобщо в системата. Защото за един знаещ и можещ човек, най-лесно е да захвърли всичко и да се махне, да избяга в чужбина, където ще получи респект и уважение. Хората не си дават сметка, че освен лекарите, сестрите и санитарите, в болниците работят страхотни специалисти като фармацевти, химици, лаборанти, физици, инженери, технически и административен персонал – без тях не можем. Ние сме като армията – всеки си има своето място в битката с болестите и продължаването на живота.
И тук ще спомена още един проблем. Пазарната икономика раздели професията и гилдията на по-печеливши и по не печеливши. И едните са учили 10 години, и другите. Това пак е последствие от състоянието на здравната система. А най-лошото е, че избягаха младите специалисти. Знаете ли, че средната възраст на лекарите ни в онкоцентъра е 51 / 52 години. Какво ще стане когато тези лекари остареят още? Ето тук трябва адекватна намеса и крути мерки на държавно ниво. Държавата да подкрепи здравеопазването. Нужни са условия по-привлекателни за работа, за да привлече младите да останат.
А иначе на моите колеги от КОЦ – Русе казвам следното: Прекланям се пред всички тях, пред житейската им мъдрост през всичките тези години, в които работим рамо до рамо! Ние сме приятели помежду си, аз съм пръв сред равни – това е моята управленска философия.
-Какви са най-сериозните проблеми на КОЦ-Русе, които чакат своите решения към този момент?
Най-големият проблем на КОЦ-Русе е несигурността във финансирането. Тя се обуславя не само от регионалната, но и от общата икономическа среда в страната и в света. Няма млади хора, които да искат да работят и да останат в Русе. Имаме нужда от специалисти – уролог, хирург, лъчетерапевт…Много са, но просто няма млади хора. Имаме цели специалности, които от години чакат да се появи лекар.
Но пак казвам – финансовата несигурност води до тези проблеми. Нямаме финансов остатък с който да купим нова апаратура. А огромните проекти, които стоят на дневен ред пред КОЦ-Русе, не могат да се осъществят без сериозен инвеститорски потенциал. Истината е, че доброто здравеопазване е скъпо. В момента българското здравеопазването оцелява на подаяния.
Трябва коренна промяна и по-справедливо финансиране. Всички да се чувстват част от системата и да се грижат тя да функционира. Не е честно да съществуват тези огромни разлики между клиничните пътеки с еднаква тежест в различните специалности. Има варианти за по-справедливо разпределение на средствата. Но това е тема за обсъждане на друго ниво.
Също така много пренебрегнати са здравните застраховки. Когато една застраховка ти покрива лечението и изследванията, ти все едно имаш безплатно здравеопазване. Хората отдавна са го измислили това и се вижда, че е работещ принцип. В България не се прилага.
– Имахте сериозни планове за развитието на КОЦ-Русе – да изградите нова, модерна сграда, да осигурите още съвременна апаратура. Докъде стигнаха тези идеи?
Имам визия за това как трябва да изглежда един модерен и добре оборудван онкологичен център. Необходима е нова сграда – удобна, съвременна, енергоспестяваща. Ние имаме проект вече за нея, една наистина прекрасна иновация, нужна за качеството на лечение и грижа. Но финансовият ресурс за осъществяването е, огромен – нужни са над 12 милиона лева. Това е бъдещото обаче, една скъпа инвестиция, която ще върне своите капиталовложения в рамките на няколко години. За съжаление нашите приходи не са достатъчни за подобно начинание.
И това е въпрос, по който работя усилено. Убеден съм в тази инвестиция – нова сграда, иновативна апаратура, което ще гарантира качество на лечение и изобщо комплексна онкология – нещо, което имат само няколко болници в България. Сами не можем да се справим с финансирането – нямаме такъв ресурс. Силите ни стигат само за закупуване на апарати с по-ниски стойности.
– В КОЦ-Русе работят чудесни специалисти, как успявате да ги задържите да не избягат в чужбина, примерно?
Основното е приятелската среда. Старая се да имаме нормални отношения, приятна атмосфера на работа. Това е тайната ни – адекватно заплащане и сплотен колектив. Честит празник, скъпи приятели!
