Русе губи време на границата. А когато губим време, губим и възможности
Днес влаковете към Букурещ спират в Русе, за да сменят локомотив. На пръв поглед това изглежда като технически детайл. В действителност означава по-бавен транспорт, по-високи разходи и по-слаб интерес към тази връзка. В крайна сметка – по-малко хора, по-малко бизнес, по-малко развитие.
Проблемът е признат и на държавно ниво. В официален отговор на Министерството на транспорта се посочва, че в момента връзката Русе – Букурещ се осъществява с дизелови влакове, а по-добра и ефективна услуга ще бъде възможна едва след електрификация на трасето. Това обаче остава в бъдеще време.
На практика сме още в етап на предпроектни проучвания, технически задания и оценки, със срокове от порядъка на две години само за подготовка. След това предстоят нови процедури, финансиране и реално строителство. С други думи – години чакане.
Докато Европа говори за свързаност и бързи връзки, ние продължаваме да се бавим на границата.
А истината е, че Русе има шанс, който малко градове имат. Само на 65 км е Букурещ – огромен пазар с милиони хора, бизнес и инвестиции. След Шенген това не е „далечна чужбина“, възможност.
Затова въпросът не е дали Русе трябва да се развива, а в каква посока. Вместо да гледаме единствено към София, Русе може да изгради силна връзка на север – по-бърз транспорт, повече бизнес, повече туризъм и обмен на хора и идеи. Русе има пристанище, летище, традиции в индустрията, културни събития и туристически атракции. Всичко това може да се използва, за да привлечем инвестиции и да дадем възможности на хората.
В този контекст все по-често си мисля и за възможността за “лека” железопътна връзка между Русе и Гюргево. Това не е просто транспортен проект, а шанс двата града да започнат да се развиват като една обща икономическа зона.
Русе и Гюргево могат да бъдат повече от гранични градове. Те могат да бъдат свързан регион – с ежедневна мобилност, активен бизнес и реални инвестиции от двете страни на Дунав.
За да се случи това обаче, е нужна ясна посока и натиск за инвестиции и проекти с Министерството на икономиката, МРРБ, транспортните институции и европейските партньори.. Това ще бъде мой приоритет ако бъда избран за народен представител. Не още планове на хартия, а действия. Да се използва всяка възможност за сътрудничество с Румъния – железница, пристанище, летище – всичко, което може да ни свърже с пазара на Букурещ.
Пред нас стои избор – да останем град на границата или да станем център на свързан регион. Русе има потенциала да бъде мост между икономики, а не задънена точка. Това изисква смелост да мислим по-широко и постоянство да го превърнем в реалност. И колкото по-рано започнем да мислим за развитие на север, толкова по-голям шанс имаме да превърнем географията в икономика.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
