Дерайлирала влакова композиция си стои на гара Русе Разпределителна. Не е ясно колко вагона са се обърнали, но гледката е потресаваща, видя Русе Медиа. Някои от вагоните са останали на жп линията извън релсите, но има и такива, които са се търколили надолу по склона в близкото дере. Хубавото в тази картина е, че се е случило преди повече от 30 години, но парадоксалното е, че вагоните все още са там. Опитахме се да научим малко повече по темата, но с течение на времето нещата са се забравили, а хората, които могат да разкажат, вече са пенсионери.
Свързахме се с бившия ръководител движение Димитър Паунов, които сподели следното: “ЖП гара Русе Разпределителна е била гробището на вагоните, които са претърпели инциденти. По него време, през 80-те години, имаше много катастрофи и инциденти с влакови композиции, защото тогава имаше много повече товари и движение “. Димитър Паунов допълва, че през Русе тогава за денонощие са минавали близо 27 000-28 000 тона товари, а сега цялата ЖП система на страната не може да достигне тези параметри. Не е ясно кой и как е дерайлирал влака, но това са вагони от различни държави, с различни модификации и предназначение.
Обяснението е, че по него време при инцидент се е влизало в кореспонденция със собственика на вагона. Съответната администрация е трябвало да вземе решението дали вагонът да се ремонтира и придвижи към страната собственик или за предпочитане е да се бракува. Докато се води комуникацията и се взема съответното решение, тези вагони от претърпени катастрофи, са изчаквали на индустриалния коловоз зад Ледозавода. Да ! Оказва се, че в Русе е имало и е функционирал такъв завод, които е правел лед за плодовете и зеленчуците, които е трябвало да отпътуват към страна от СИВ.
Голямото разнообразие от дерайлирали вагони идва именно от този факт и в момента могат да се видят и разпознаят вагони от Унгария, Румъния, Германия, естествено има и съветски. Българските вагони е трябвало да се режат по специални правилници и разпоредби. Димитър Паунов си спомня, че тогава само държавата е извършвала това бракуване и едва след 1990г. се е дало възможност и на частни фирми да участват. „Тогава се режеха от вагоните само това, което е в горната част на конструкцията. Колелата, талигите, колоосите се запазваха и се предаваха за резервни части за останалия ЖП състав. Материалът е много здрав и стабилен. Мисля, че беше „Стомана 3“ и едва след време, когато влязоха частниците, режеха шасито вече на две през средата и ги изнасяха за Гърция“.
Според бившия ръководител движение, най-вероятно до инцидента с дерайлиралите вагони се е стигнало по следния начин: „Необходимо е било да се извади даден вагон от композицията, за да се бракува или за части, и при връщането на останалите вагони на коловоза те са дерайлирали, защото някои от тях нямат действащи спирачни механизми. Били са засилени и в крайна сметка са се блъснали в насипа в края на линията и са се преобърнали. “
Оказва се, че към днешна дата, те са годни единствено за скрап и по всяка вероятност са забравени от всички. Според хора от бранша, много скъпо излиза провеждането на операция по възстановяването и връщането на влаковата композиция на жп релсите и затова и никой не се е заел с тази задача. Така се оказва, че в Русе си имаме „замръзнало във времето“ гробище на братски ЖП вагони от миналия век. Естествено, че по някои от тях има следи от набези и някой е успял да вземе част от скрапа, но все пак с времето гъстата растителност и дърветата са скрили и запазили част от едно славно минало.
Русе Медиа благодари за съдействието на: Димитър Паунов, Цветелин Колев, Цветомир Димитров, за проучването по темата.
