Варенето на бяла халва за Сирни заговезни в Борово стана част от националната представителна листа „Живи човешки съкровища“. Номинацията беше издигната от местното Народно читалище „Искра 1898“ с председател Мариана Минева и секретар Атанаска Иванова.
Това бе и кандидатурата, която спечели областния етап на селекцията в края на октомври тази година. В последните няколко години в Борово се наблюдава възраждане на празненствата по Сирни Заговезни, когато се палят огньове и се прескачат за здраве. Заслугата за това е на кмета Валентин Панайотов, на когото от читалището изказват благодарност за постоянната подкрепа при реализирането на разнообразни инициативи, коментираха от областната администрация.
Церемонията по награждаване на „Искра 1898“ се състоя по-рано днес в Министерството на културата, където заместник-министърът Калин Вельов връчи на читалището удостоверение за вписване в представителната листа на нематериалното ни културно наследство. Документът се присъжда в сферата на социалните обичаи, обреди и празнични събития, като групов носител на наградата е групата за автентичен фолклор към културната институция. От читалището бяха категорични, че ще продължат да работят активно за опазването на родните традиции и дейността им ще бъде все по-силно фокусирана към младите.
„Този занаят, знанията и уменията на традиционното сладко изкушение „бяла халва“ е на път да изчезне и да се забрави. Традицията е спряла да се предава от поколение на поколение. В семействата, където е запазена се предава на дъщери, снахи и внуци, повече като атракция за младите или за припомняне на миналото и запазване на вярването, че домашното е по-вкусно и в къщата ще има здраве и благодат“, споделят от читалището в Борово. При нарочното проучване от страна на читалището на обредността е установено, че местното население пази скъпи спомени за това и с желание откликва и разказва с носталгия за загубените и изчезващи занаяти и традиция. „С тяхно участие и подкрепа от страна на читалището, ще се опитаме заедно да съхраним и възвърнем важната за християнската общност и местното население традиция“, споделя още Атанаска Иванова и посочва, че от читалището ще обучават хора, които да продължат традицията, която да е в унисон с утвърждаването на региона ни като кулинарен център.
Припомняме, че в бившето село Горазд, днес в обхвата на гр. Борово, от край време се вари бяла халва за Сирни Заговезни. Селото е създадено около 1880 година от пет семейства овчари от Беленско. Вероятно тази традиция се е пренесла от Беленския край, посредством уменията на жените от тези семейства и запазените традиции в тях. Най-възрастната жена, от която e черпена информация е Пенка Великова на 92 години от гр. Борово, която знае тънкостите на приготвянето на бяла халва. В много семейства от местното хърцойско население, през миналия век, се е варила халва. В днешни дни бяла халва се продава само по магазините и младите хора не знаят как тя се приготвя в домашни условия. Въпреки това в няколко семейства в Борово тази традиция се е запазила и до днес.
Сред любопитните факти е, че необходимите продукти за приготвяне на халвата са около 250 мл. от билката чувен, 2 кг. захар, 1 чаша вода, половин супена лъжица лимонтузу, както и около 400 гр. орехи. Традицията на Сиропустната неделя, която е седем седмици преди Великден, гласи, че се приготвят храни, с които се заговява и започват постите. Заслажда се с бяла халва. След празничната вечеря на червен вълнен конец се връзва парче халва и се „хамка“. Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Който улови парчето с уста, ще е здрав през цялата година. Накрая се запалва конеца и ако гори с хубав пламък се гадае за плодородието през годината.
