България спечели една от 12-те награди за културно наследство в Европа с тракийската Александровска гробница в община Хасково. Отличието бе връчено на церемония в Конгресния и конферентен център The Egg в Брюксел. На нея се отбеляза и 10-годишнината от създаването на „Знак за европейско наследство“.
Дванайсетте обекта, които получиха този знак, са избрани след сериозна селекция първо на национално ниво, а след това и от европейски експерти. Всички те имат символно значение за европейската култура и европейската интеграция.
„С тази инициатива насърчаваме опазването и популяризирането на европейското културно богатство. Същевременно тя укрепва чувството на европейските граждани за принадлежност към ЕС. Чрез програма „Творческа Европа“ подпомагаме съвместни проекти и работата в мрежа между носителите на Знака за европейско наследство, включително за културен туризъм“, сподели еврокомисарят Мария Габриел, която връчи наградите.
За да получи един обект наградата, той трябва да отговаря на определени критерии – запазване, реконструкция, иновация, как се предпазва от климатичните промени и пази околната среда, как гарантира запазване на специфични умения и професии, свързани с него. Именно отношението към изменението на климата е най-проблемно – едва 7 страни са започнали да адаптират плановете си за запазване на обектите към изискванията за „зелената сделка“.
Освен връчването на наградите се проведе и форум в няколко панела, където се обсъдиха актуални проблеми, свързани с културното наследство на Европа, и идеите за тяхното решаване. Основният въпрос е да се приобщят повече хора към опазване и популяризиране на обектите и да се привлекат младите хора.
В панела „Европейските пътища“ например една от основните теми бе как да накараме гражданите да защитават културното наследство, да не се разчита само на институциите, а да се впрегнат и местните общности.
Те трябва да разберат, че няма културно наследство Б, както няма Земя Б, имаме само една планета Земя. С дадения обект е същото – няма как да се възстанови, ако не се опази. Идеята е да се говори за проблема, хората да разбират за какво става дума, да има осъзнатост, да се правят научни изследвания, да се тренират местните хора и експертите, да са въвлечени всички.
Друго решение е да има повече дейности, които да включват обектите от наследството. Например да се направи кауза „Бягай за наследство“ /Run for heritage/, където да се комбинират спорт и култура, да има повече кросовър сектори – спорт и култура, наука и култура, както и трансгранични съвместни проекти, в които страните да се обединят и да си сътрудничат в популяризирането на своите обекти заедно.
Специални внимание се обръща и на публиките – как да се представи по-добре културното наследство и да се добавим стойност към преживяването на посетителя. Тук пътят е към по-активна работа с местните общности и промените вътре в самите организации. Обектите трябва да събират по-добра информация за посетителите си, за да има повече глобална видимост какво се случва. Сред препоръките е да не се правят нещата толкова хоризонтално, а повече вертикално – вместо много събития, които да разконцентрират посетителя, да има едно с различни ракурси, за да накарат публиката да вникне в дълбочина.
Безплатните билети за посещение невинаги са достатъчни, а трябва да се помогне и с транспорта. Много от обектите не са достъпни или транспортът дотам е скъп, и човекът с нисък доход няма да ги посети.
Акцентът отново са младите хора и тяхната съпричастност към темата за културното наследство. В момента Европа е изправена пред риска да изгуби професии, свързани с културното наследство, защото младите не са привлечени да ги практикуват. Идеите за насърчаване на хората на възраст 18-33 години е да им се предлагат партньорства и безплатно членство в културни организации. Проектът „Да си осиновиш монумент“ също е начин за привличането им. Много е важно да се заложат повече посещения на културни обекти и музеи като част от учебната програма, за да се възпита отношение към наследството още от детска възраст.
