Гл. мед. сестра Теодора Гайтанджиева завършва специалност „Медицинска сестра“ през 1994 г. в ПМИ „Ив. П. Павлов“ – Русе. През 2008 г. придобива степен „бакалавър“, а през 2010 г. „магистър“ по Управление на здравните грижи в МУ – Плевен. Професионалния си път започва през 1994 г. в МБАЛ – Русе. През 2017 г. се присъединява към екипа на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ като старша сестра на отделение по Нервни болести. През 2020 г. става главна медицинска сестра на болницата. Теодора Гайтанджиева е сертифицирана инсултна сестра и взема активно участие като лектор в редица национални и международни конгреси. Води клинични практики и упражнения на студенти от Русенски университет „Ангел Кънчев“.
Да си медицинска сестра в България е дръзко начинание, на което устояват все по-малко наши сънародници. Заплахата страната ни да се окаже съвсем скоро без нужните специалисти е съвсем реална. Но все пак в тунела има лъч надежда, щом все още в сферата на здравеопазването се обучават, работят и продължават да се развиват качествени кадри. Ето какво споделя преди наближаващия Ден на сестринството главната медицинска сестра на УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ Теодора Гайтанджиева:
–Какво изисква и какво дава от своя страна професията „Медицинска сестра“.
– Професията на медицинската сестра изисква призвание, любов, всеотдайност и служене в името на здравето и живота. За нея са нужни много знания и умения, непрекъснато учене, неуморен труд и грижа за едно по-здраво и по-добро общество. Медицинските сестри са с всеки от нас през целия път на нашия живот. Оказват грижи за деца и възрастни, когато са в операционните зали или полагат здравни грижи за възстановяването на пациентите, когато дават здравни съвети, когато работят самостоятелно или в екип. Те са най-близо до нуждаещите се от оздравяване. Често пренебрегват себе си и семействата си, за да дадат максимума за своите пациенти. Медицинските сестри са били изключително важен фактор по време на всички общества. Днес, във времето на бурно развиващи се медицински технологии и модерна техника, техният професионализъм, състрадание, смелост, отговорност и човеколюбие са още по-необходими.
-Какво прави сестринството толкова значима за света професия?
Услугите, които предлагаме ние, медицинските сестри, са незаменими за пациентите и лекарите. В професията има сигурност, има стабилност. Никога не съм одобрявала използването на клишето, че медицинската сестра е първи помощник на лекаря. Според дълбоката ми вътрешна убеденост сестрите са жизнено важна част от екипа, те са пълноправни участници в него. В този екип всеки има строго регламентирани свои задължения, които са му вменени според неговите компетенции. Ние сме връзката, която свързва лекаря и пациента, като винаги сме основната опора на пациента. На свой ред сме за пациента психолог, приятел, сестра, майка, дъщеря и съсед.
Колегите, с които работя, се раздават изключително много в своята професия. Имат висока степен на съзнание. Те усещат работата си не като задължение, а по-скоро като нещо съвсем нормално, което знаеш, че трябва да направиш.
Тази професия развива много и различни умения. Не става въпрос просто да поставиш една инжекция. Развиват се умения за сръчност, психология, комбинативно мислене. Когато видиш симптом, да знаеш как да сигнализираш на човека, който е отговорен за този пациент, абсолютна работа в екип.
-Вие водите практики и упражнения на медицинските сестри от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Какви са впечатленията Ви от студентите?
-Надежда, във всеки студент виждам надежда, че професията ще се възроди като Феникс, че ще има достойни и мотивирани нови попълнения в редиците ни. Момичетата и момчетата, които идват в УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ по време на следването си, са с ясното съзнание, че работното им ежедневие ще е много натоварено, но отплатата в очите на пациента ще си заслужава.
За това ние влагаме големи усилия в техните знания. Изграждаме нова обучителна зала, снабдена със специални макети, на които те да учат техниките, които впоследствие ще прилагат на пациентите. Залата симулира реалната среда във отделенията, като е оборудвана със специфична апаратура.
Радостна съм, че голяма част от медицинските сестри, които съм обучавала, са вече успешно реализирани и имат стабилност в професионален и личен план. В нашата болница насърчаваме кадрите да се развиват, даваме картбланш на амбициозните и работливи сестри. Имаме и много млади кадри, голяма част и от старшите сестри в отделенията са на възраст под 40 години.
Медицинските сестри в България са около 25 хиляди. Нужни са поне още 30 хиляди, за да се преодолее кадровият дефицит на тези специалисти в системата на здравеопазването у нас. Световната здравна организация алармира през 2020 г., че не достигат близо 6 млн. медицински сестри в световен мащаб. Вярвам, че с предприемането на нужните стъпки от страна на държавата и самото общество, медицинските сестри в България ще могат да разгърнат своя огромен потенциал, да заемат своето достойно място, което те напълно заслужават, отново професията ни да стане привлекателна за младите хора.
-Как мотивирате медицинските сестри в „МЕДИКА“?
-В УМБАЛ „МЕДИКА РУСЕ“ медицинските сестри намират мотивация за работа по разнообразни начини. На първо място те срещат подкрепа в колектива. Освен добрите условия на труд, получаваме конкурентно възнаграждение, което периодично се актуализира и нараства. През последния месец за пореден път получихме бонуси. За децата на служителите на Лечебни заведения „МЕДИКА“ е подсигурена и единствената в България ведомствена детска градина към болница ЧДГ „ДЪГА-РУСЕ“, която предлага чудесни условия за обучение и удължено работно време. Нашите медицински специалисти са непрестанно насърчавани да се развиват и да учат. Освен постоянните вътрешни обучения, медицинските сестри вземат активно участие със специални сесии на двете големи научни конференции „Пролетни хирургични дни“ и „Русенски интервенционални дни“.
Момичетата и момчетата, които се занимават с тази професия, са много състрадателни. Колегите, които работят около мен, са изключително интелигентни, четящи, ходещи на театър, кино, концерти, по този начин те хранят душата си. Ръководството на болницата е наясно с това, поради тази причина редовно получаваме жестове на внимание като концерти по повод Деня на българския лекар или специални инициативи. През последните години по повод Деня на медицинските сестри – 12 май, в коридорите бяха поставени огледала с послания „Красивите лица на милосърдието“. Оставихме отпечатъците от своите грижовни ръце и на стените в болницата. Дребните жестове на внимание правят работата по-лесна, понеже ни напомнят колко много в „МЕДИКА“ държат на нас.
-Какво според вас отличава здравеопазването от останалите кариери?
-Професията ни няма аналог. Мисля, че здравеопазването се различава от останалите кариери, тъй като в него има определен дух на приключения и адреналин. Всеки път влизате в контакт с нови и различни случаи.
Също така вярвам, че това е сложна кариера, както по отношение на изпълнението на самите медицински техники, следването на протоколите, така и отношението, участието, вземането на решения и отговорността на работата. Това, което прави моята професия специална и уникална, е ежедневната борба срещу болестите. Това, което я прави незаменима, са победите, спечелени в тази битка.
-Как изглежда един ден от живота Ви като медицинска сестра? Коя е любимата ви част?
-Един ден в живота ми като медицинска сестра е ден, когато отговорността е много голяма и работата е много сложна и уморителна, но изключително удовлетворяваща. Има моменти, когато се включвате в работата, без да отчитате факта, че работното ви време е изтекло. Пациентите се нуждаят от нас с цялото си същество. Те зависят от нас и най-голямото удовлетворение е наистина, когато видите, че пациентът идва в тежко състояние и се прибира здрав у дома, това е любимата част от професията ми.
Да не говорим как се чувстваш, когато чуеш толкова красивата дума: „Благодаря!“.
-Кои са най-големите предизвикателства като медицинска сестра?
-Големи предизвикателства за нас са извънредните ситуации, придружени от сложни патологии, където работата в екип и фактът, че се разбираме в екстремни ситуации, имат голямо значение. Тук в пълна сила е валиден принципът: очаквай неочакваното и напълно във всеки момент трябва да си подготвен за неочакваното. Друго предизвикателство е поддържането на съпричастност и запазването на границата между това колко се включваме и доколко оставяме проблемите на нашите пациенти да ни засягат. Всеки случай, със който се сблъскваш по време на работа, те докосва и по някакъв начин остава отпечатък върху душата ти. В едни случаи си щастлив, когато изходът за пациента е благоприятен, но не са редки случаите, когато душата ти плаче. Защото е тежко, когато погледнеш човека и знаеш, че неговото време е премерено. Това е професия, при която, ако не гориш, ако не ставаш сутрин с желание да отидеш на работа, не можеш да изкараш деня. Обичам работата си, обичам пациентите си. Всеки ден онова, което те очаква, е различно.
-Какво бихте казали на младите хора, които искат да се развиват в тази област?
-Втурнете се в тази професия, без да се замисляте. След като сте направили тази стъпка, важно е да разберете, че животът на пациентите зависи от вас, че това е работа, при която не можете да правите грешки. Трябва да можете да останете фокусирани върху детайлите. Освен това трябва да имате смелост и самочувствие. Ще трябва да вземате бързи решения в стресови ситуации, които могат да се променят за секунда. Търпението, силата на характера и съпричастността също са силни предимства. Медицинската сестра е преди всичко душа. Най-важното условие, за да практикуваш тази професия, е да имаш желание да даряваш част от себе си на пациентите. Това е необикновена професия за необикновени хора!
