Паметникът на Асен Илиев в Караманово беше отрупан с венци и цветя. Десетки се събраха пред обелиска на граничаря, за да почетат паметта на героя, загинал за защита на държавната граница само на 23 години. Той е поразен от вражески куршум на зазоряване на 31 март в местността Сарабурун, но не позволява на диверсантите да пресекат граничната бразда. Според историята на Гранични войски това е едно от най-тежките сражения за защита на държавната граница. „Защитникът на родината, завинаги останал на 23 години, се превърна в символ на родолюбие и героизъм. Неговият подвиг е повече от красноречив пример за отдаденост към родината и дълг към Отечеството през краткия жизнен път на героя от Караманово“, сподели председателят на Народно читалище „Светлина“ Румяна Николаева.
Възпоменателната церемония започна с рецитиране на стихотворение от члена на РСОСЗР Михаил Билев, написано специално в прослава на Асен Илиев. Многобройни овации събра четиригодишната Пресияна Иванова, която с патос рецитира стихотворение за героя- граничар. Ученици от местното училище изпълниха стихове в прослава на Асен Илиев и пяха песни за родината. Допълнителни положителни емоции внесоха изпълненията на Женската фолклорна група „От извора“.
Пред белокаменния паметник се събраха много жители на Караманово, представители на регионалната структура на запасното войнство, деца и ученици. На почетна стража застанаха членове на форума „Граничарите на България“, които всяка година почитат паметта на Асен Илиев с венци, цветя и развети знамена. Присъстващите си припомниха за ожесточеното сражение, при което загиват още двама защитници на България. Седемдесет и три години след гибелта на Асен Илиев неговите съселяни продължават с гордост да си спомнят за него и да разказват за героичния му подвиг. С едноминутно мълчание и падане на колене всички присъстващи отдадоха почит към героя.
Асен Илиев е роден на 24 април 1929 г. в Караманово в семейство на трудови хора. През есента на 1949 г. е призован да отбие войнския си дълг в редовете на родната казарма. По собствено желание той постъпва в Школата за обучение на сержантски състав в Банкя, след което е разпределен да служи в малката застава „Орел“, разположена в Североизточните Родопи. Малко преди зазоряване, в ранното утро на 31 март 1952 г. трима истински българи влизат в ожесточена престрелка с нарушители на държавната ни граница. В 5,30 часа сутринта граничен наряд под ръководството на младши сержант Асен Илиев се натъква на шпионска група, проникнала за диверсионна дейност в България. Сред дъжд от куршуми загиват ефрейтор Георги Стоименов и редник Стоил Косовски. Асен Илиев се опитва да пресече пътя на бандитите към граничната бразда. В неравната схватка е пробит автоматът на Асен. Независимо от това той успява да застреля един от нарушителите и пада смъртно ранен на няколко метра от граничната бразда в местността „Кралимарковски камък“. По мнението на военни специалисти престрелката под връх Сарабурун е най-тежкото сражение с диверсантска група в историята на Гранични войски. Президиумът на Народното събрание на Република България награждава посмъртно Асен Илиев с Орден за храброст – трета степен и го удостоява със званието младши лейтенант. От 15 май 1952 г. граничната застава „Орел“, на която служи Асен Илиев, носи неговото име. В навечерието на 2 юни 1973 г. в родното село на героя граничар е открит паметник. Любопитен факт е, че застава с името на Асен Илиев има и на грузинско-турската граница.
