Русенският хор „Дунавски звуци“ е първият чуждестранен колектив, изнесъл програма в зоната на Чернобил след аварията на атомната централа на 26 април 1986 г. Към този спомен се връща днес тогавашната млада хористка и настоящ председател на певческата формация при читалище „Ангел Кънчев“ Маргарита Петева. Турнето в Украйна, състояло се от 23 юни до 6 юли 1986 г., е било част от юбилейната програма на хора по случай 50-ата годишна от основаването му.
Пътуването до Украйна се случва два месеца след аварията. „Дунавски звуци“ имат запланувани два концерта в Киев. Първият е с Девета симфония от Бетовен с Академичния оркестър на Киевската филхармония, а вторият – акапелен концерт под диригентството на главния художествен ръководител на хора Михаил Ангелов, със солисти Валери Попова и Иван Дяков.
„След като направихме двата концерта в Киев, ни попитаха дали можем да изнесем още един концерт в град Макаров, който се намира на 57 км от Киев и на 73 км от Чернобил, където са настанени хората, които участват в отстраняването на щетите от аварията и евакуираните от самия Чернобил. В интерес на истината ни предупредиха, който има някакви заболявания и не може да пътува, опасно е за него да присъства на този концерт, да остане в Киев. В Макаров ни посрещнаха с много топло, с хляб и сол, както обикновено по него време ни посрещаха в Съветския съюз. Изнесохме концерта, но това , което най-много ни впечатли нас, хористите, беше погледът на обречените хора, които стояха сред нас. Аз имам стаж в хор „Дунавски звуци“ вече повече от 35 години, за първи път и за последен ми се случи така от сцената да виждам очите на публиката, които ме гледаха с безнадеждност. За съжаление впоследствие се оказа наистина, че голяма част от тези хора са наистина били обречени и са загинали“, връща се назад Маргарита Петева.
Русенските певци не са имали представа за размера на бедствието. „Наистина тогава ни предупредиха, като се върнахме от Макаров в Киев, да изперем всички дрехи, с които сме били, включително и концертните костюми. И много добре си спомням как във ваната на хотела сложихме шампоан и изпрахме всичко, с което бяхме облечени. Като се върнахме в Киев, ни мериха нивото на радиация и всичко показваше, че е нормално. Ние просто сме били там не повече от 2-3 часа за това време, явно в момента не се отложило нещо. Това, което ни правеше впечатление обаче беше, че в Киев непрекъснато се миеха улиците с вода. Истината е, че не сме имали представа колко опасно е било това и как ще се отрази на нашето здраве впоследствие. Ние просто бяхме съпричастни към нещастието, което е сполетяло хората там ,и смятахме, че с нашия концерт ще допринесем някак да се повдигне техният дух. Може би се изживявахме като герои, били на такова място в такъв момент. Години след това, когато се заговореше за аварията в Чернобил, като обясняваха колко опасно е било, как над България минал облак и не знам си какво, всеки от нас казваше – ами ние сме били близо до Чернобил. Това е. И да е имало притеснения, и сега да има притеснения, положението е такова, не можем да върнем нищо назад“, казва Маргарита Петева.
След концерта в Макаров турнето на хор „Дунавски звуци“ продължава с концерти в Симферопол и Ялта, преминали с голям успех. При пристигането им в Москва на път за България, русенци разбират, че с указ от 3 юли 1986 г. Президиумът на Върховния съвет на Украинската ССР ги награждава с почетна грамота за концерта им в Макаров. В България излизат статии за турнето, където навсякъде се говори и за изявата в Макаров, но те не звучат обезпокоително. „По него време може би и журналистите са искали да внесат успокоение в хората, да не се създава паника. След като един такъв голям състав е бил в такава близост, за хората, които са били в България, просто да не е тревожно“, смята русенката.
Маргарита Петева не е гледала нашумелия сериал „Чернобил“, при това съвсем умишлено. Казва, че не иска да се връща към този период, защото споменът за очите на обречените хора от Макаров е трудно да бъде забравен.
