Холандия се превърна в новата дестинация за българските студенти, които искат да продължат обучението си в Европа, но на английски език. Основната причина е свързана с желанието на Великобритания да напусне Европейския съюз, което най-вероятно ще постави бъдещите студенти в условията да плащат по-високи такси. Най-близкият вариант, а и доста по-достъпен за българския стандарт, е Холандия. Образованието там също е на високо ниво, с отлична база и основно е на английски език, който пък е най-масово изучаваният у нас. Немалка роля оказва и фактът, че таксата за една година, определена от холандското правителство,е в размер на 2078 евро. А за първокурсниците от миналата година е въведено облекчение и те плащат само половин такса.
Много от университетите в Холандия нямат приемен изпит, а оценяват кандидатите според написаното от тях мотивационно писмо и събеседване по скайп. За разлика от висшите учебни заведения по изкуствата, където е задължително да се явиш на място, за да покажеш качествата си пред комисията. В Консеватория „Принц Клаус“ в Грьонинген, както и в останалите музикални академии в Холандия, изпитът се състои от две части – теория и музикално изпълнение. Тук интересен е подходът, който е избран за оценяване на кандидата. В изпитната комисия влизат преподаватели по съответния инструмент, но председателят задължително е от друга специалност. Идеята е да се усети цялостното представяне на музиканта, който излиза на сцената, да го чуе и оцени човек, който е извън тесните рамки на конкретния инструмент. Събеседването след изпита и мотивационното писмо, изпратено предварително при кандидатстването, са не просто формалност, а действителна част от оформянето на крайния резултат. Разбира се, до практически изпит са допуснати само онези, които са издържали теорията.
Спецификата при холандските Консерватории е, че точната бройка на местата за нови студенти не се знае по време на изпита, тъй като се определя по-късно. Така понякога се налага, въпреки че кандидатът се води приет, да изчака около месец, за да стане ясно дали вече е студент. В Холандия съществува и практиката за една година обучение без статут на първокурсник. Това се прави, поне при музикалните специалности, тъй като се вижда потенциал у младия изпълнител, но все още той не е достигнал нивото за студент. Така му се дава възможност да учи една година в Консерваторията с университетските преподаватели, а след това отново да се яви на приемен изпит, където, ако се представи подобаващо, започва официалното си обучение.
Да бъдеш приет за студент в Холандия обаче се оказва началото на няколко тежки месеца преди старта на учебната година, тъй като деца и родители се сблъскват с най-големия проблем на образованието в Ниската земя – намирането на квартира. Неслучайно всички сайтове на университетите призовават да се започне търсенето няколко месеца по-рано. Общежитията са лукс, тъй като не всички ВУЗ-ове имат, а и в повечето случаи възможността да се настаниш там е само за една година, при цени, по-високи от тези на квартира. Предимството е, че се намират близо до съответните университети и са обзаведени, тъй като стаите, които се предлагат на свободния пазар, обикновено са необзаведени.
Търсенето на квартира става по няколко начина – чрез съответни групи във фейсбук или чрез специализирани сайтове. Всеки си има своите предимства и недостатъци. В социалните мрежи често наемодателят е затрупан от съобщения на кандидати, които в повечето случаи остават без отговор. Така се получава дълго и изнервящо очакване дали ще бъдеш избран или не. Част от сайтовете обобщават офертите от различни агенции за имоти, като някои изискват предварително заплащане на месечен абонамент, за да имаш контакт с хазяите. Тук има и една тънкост – трябва да се следи кога изтича въпросният абонамент, тъй като сайтове го подновяват автоматично и си теглят пари от банковата карта, докато се усетите. Някои от агенциите, когато проявиш интерес към конкретна оферта, изискват попълване на формуляри, преди да продължат с конкретни действия. Целта е да се докажат сериозни намерения – наличие на финанси за първоначалното заплащане, идентифициране на кандидата като студент и др.
Но без значение по кой път се стига до намирането на подходяща оферта, на преден план излиза много важен момент – задължителният оглед. От една страна, да видиш какво реално ти се предлага, тъй като често снимките не илюстрират всички детайли около квартирата, и от друга страна, да бъдеш видян и одобрен от хазяина или останалите съквартиранти. Практиката е в една къща да живеят по няколко човека, като броят им може да надвиши 10 души. Много ценно е в стаята да имаш мивка, а още по-страхотно – собствена кухня. Тъй като по принцип помещенията в Холандия са малки като пространство, разпространен е вариантът с легло на тавана, по което се качваш по стълба – така се пести място и се отваря възможност отдолу да се сложи диван или бюро. Цените се движат средно между 300 и 400 евро.
За българите огледът на място е доста голяма пречка и се налага да търсят варианти кой да го направи вместо тях. Най-сериозният наплив за квартири е през юли и август, когато за една стая се явяват по 30 кандидати, а възможността да намериш стая става все по-минимална. Например само в Грьонинген живеят над 100 000 студенти, а много често има и допълнителни ограничения – новият квартирант да бъде холандец, немскоговорящ или момиче, което допълнително усложнява ситуацията. Българи разказват, че има дори случаи, в които наши сънародници се отказват от следването, тъй като не могат да намерят къде да се настанят. Но това, за щастие, са изключения.
Според статистиката най-голям е броят на приетите студенти от България в специалностите бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, арт и дизайн програми. Най-предпочетени са университетите по приложни науки Фонтис и Хага, университетите в Грьонинген, Ханзе и Тилбург.
