Късчета бетон от ремонта на Дунав мост при Русе се превръщат в част от уникални картини и пластики, създадени от русенеца инж. Димитров. Идеята се ражда в първите дни след приемането на България в Шенген, когато той присъства на събитие на моста и става свидетел на ремонтните дейности по съоръжението.
По думите му именно тогава се появява желанието да бъдат съхранени частици от историята на емблематичния мост, вместо те да изчезнат заедно с демонтираните конструкции.
„Станах свидетел колко трудно се кърти, пробива и разрушават панелите и основите. Работниците недоумяваха какви технологии, бетони и смеси са били използвани, че е толкова сложно премахването на отделните плочи“, разказва авторът.
Той прави паралел със съдбата на части от Берлинската стена, които днес се пазят на различни места като исторически артефакти. Това го провокира да потърси начин фрагменти от Дунав мост също да бъдат съхранени за бъдещето.
„Не исках просто да събирам бетонни късове. Те само след няколко месеца ще са непотребни никому. Тогава ми хрумна, че би могло тези парченца да се вградят в картини. Изкуството е вечно и така най-дълго може да бъдат съхранени във времето“, споделя той.
След като получава достъп до моста и събира необходимите материали, започва да експериментира с рисуването и с различни техники за закрепване на бетонните елементи върху платно. Процесът се оказва дълъг и преминава през множество опити, докато бъде намерено работещо решение.
„Идея си нямах какво и как се прави в областта на рисуването, но обичам да експериментирам. Технологията е в резултат на много опити и грешки, но в крайна сметка смятам, че се получи“, казва инж. Димитров.
До момента са създадени 13 картини, част от които пресъздават реални сюжети, а други са резултат от творчески експерименти. Особено място сред тях заема творбата „Линия на времето 52-25“.
„В нея са вградени два къса. Единият е от строителството на моста през 1952 година, а другият е от 2025 година“, разказва авторът.
Освен картините, той създава и 12 бетонни пластики. За тях използва ограничени количества от специалната бетонова смес, влагана при ремонта на моста. В някои от експонатите са вградени и автентични елементи от съоръжението – метални части и пластмаса от комуникационната инфраструктура, преминаваща по моста.
„В крайна сметка се получиха общо 12 бетонни пластики, в които вградих парченца от миналия век. Освен бетонни късчета, в някои от пластиките вградих метал или пластмаса“, обяснява той.
Серията е окончателна и няма да бъде допълвана.
„Пластиките са само 12 и това е техният краен брой. Няма как да се изработят нови, защото ремонтът е приключил и повече такъв бетон няма как да се създаде“, подчертава авторът.
Според него именно това превръща колекцията в изключително рядка. В творбите могат да бъдат видени и сравнени материали от различни етапи от историята на Дунав мост – от времето на неговото изграждане до съвременния ремонт.
Непоказваната досега колекция обединява изкуство, история и инженерна памет в една оригинална концепция. Всяка картина и пластика носи собствен разказ, а вградените елементи от Дунав мост превръщат творбите в своеобразни пазители на частица от историята на едно от най-значимите съоръжения между България и Румъния.
