За трета поредна година днес в местността Бальов дол между селата Щръклево и Нисово отец Стефан Стефанов от храма „Свети Николай Чудотворец“ отслужи панихида в памет на избитите от комунистическия режим русенски интелектуалци. На поклонението присъства и областният управител на Русе Драгомир Драганов „
Днес сме се събрали тук, за да сведем глави пред паметта на онези, които станаха жертви на тоталитарния комунистически режим, период, белязан от невиждани по жестокост репресии. Това бяха хора, които имаха смелостта да мислят различно, да вярват в свободата, в правото на човека да изразява себе си, да живее достойно и честно. Днес сме тук, за да изречем на глас това, което десетилетия наред беше премълчавано, изтривано, изопачавано – че в България беше извършено престъпление срещу собствения народ“, заяви Драганов.
Панихидата бе организирана от Международно дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“, като бяха раздадени за помен дребни сладки с вишна и ореховки, направени по рецепта на Тонка Обретенова от 1912 година. Именно сред хората, загинали от куршумите на новата народна власт, са внучката на Баба Тонка и дъщеря на опълченеца Никола Обретенов – Тонка Обретенова, и съпругът ѝ Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе.
„Всяка година се присъединяват все повече млади хора към тази инициатива. Все пак това е мисията на нашата работа като историци – да остане паметта за тези събития такава каквато е, без манипулации и идеологически украшения. За честните и почетени хора трябва да се знае, трябва да разкажем историята отново такава каквато и да е, не с цел да отмъщаваме. Паметта е важна, за да можем да градим бъдещето си, иначе сме дърво без корен. Грешките много често се повтарят в историята, често не искаме да се учим от тях, но мисията е да разказваме историята и да пазим паметта“, посочи един от „двигателите“ на инициативите в памет на избитите от репресивния режим д-р Веселина Антонова.
По думите на отец Стефан самото название „Народен съд“ звучи изключително нелепо и цинично. „Самият факт, че се намираме толкова далеко от града в тази пуста местност ни служи за пример, докарали са ги тук тези, които предстои да разстрелят в тъмна доба и тъмна гора, което показва, че те са съзнавали, че вършат нещо нечовешко, защото ако съдът е народен, той се осъществява от народа пред народа. Народът, ако съди той не се крие, а тук в тази гора тайно са докарали едни невинни хора и Тонка Обретенова е може би най-емблематичният образ на невинните хора. Това не е никакъв съд – това е било разстрел без съд и закон и обикновено се казва, че е имало политически репресия. Политическото тук е на много заден план. Злобни, злостни, агресивни, зли хора обличат своето зло в политически одежди, за да извършват саморазправа над едни хора, които са им неудобни по някаква причина, включително и политическа, но не само“, подчерта още отец Стефан.
„Както каза отец Стефан съдът е един за хората – това е Божият съд. Това, което се е случило в никакъв случай не е съд, това е саморазправа от злобни, отмъстителни хора, престъпници бих казала, защото убиват без съд и присъда, по лични съображения и подбуди. Дори да има някакъв политически елемент, той всъщност не е определящият“, заяви общинският съветник от СДС Елеонора Николова. „Това е едно много тежко престъпление по отношение на цялото ни общество и ние всички сме грешни, защото толкова години по-късно тук няма дори паметна плоча. Знаем какво се е случило с наследниците на Райна Княгиня, с наследниците на Баба Тонка и много други, прекършена е нашата нация, нашата интелектуална, военна, икономическа мощ и затова сега се намираме в такава безпътица“, коментира още Елеонора Николова.
„През последните години има промяна, но тя не е достатъчна, длъжни сме да помним какво е било и сме длъжни да не го допускаме отново. Както каза и отец Стефан сега също има език на омразата, така че трябва да елиминираме тези процеси доколкото можем и се надявам след 1 януари 2026 г. да намалеят напреженията в българското общество“, заяви председателят на Общинската структура на СДС Станимир Станчев, който е регионален координатор на партията за Северен централен район, а също и член на Националния изпълнителен съвет на СДС. „Ние съвременниците имаме да даваме още много на хората, на които им е отнет живота за нашата свобода и демокрация“, допълни Станчев. „Всеки един от нас трябва да даде своя дан и демократичната общност се стараем да го правим. В съвременни условия има хора, които пишат мемоари за делата на убийците от този режим и дори нещо повече те претендират и се хвалят с това“, каза още Станимир Станчев.
„За първи път идва тук, жестоко е, знаех, че в този район се е случило това нещо. Трудно е, едвам се сдържам. Жестоко време е било и лоши хора са били“, сподели Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „Не забравям жертвите, цял живот съм си носил това, че съм втора категория човек, не бях приеман за нормален човек до пенсионирането си, дотогава усещах лошият полъх на наследството. Човек трябва да е добър и да прощава, аз не мога лично да простя на убийците“, сподели още той.
На място вече е поставен паметен знак, за да се знае, че преди 80 години там са извършени подобни жестокости. „Паметният знак е с QR-код и със следния надпис: „В памет на невинно загиналите тук след 9 септември 1944 година. В тази местност в началото на ноември 1944 г. без съд и присъда са убити Тонка Николова Обретенова, внучка на Баба Тонка, както и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе, и други уважавани русенски граждани“, пише на знака.
