Русенката Корнелия Романова-Колеолова се обърна с емоционален апел към всички хора с добри сърца да продължат подкрепата си за лечението на съпруга й Георги Колеолов, който близо година води битка с рак на мозъка. Лечението в клиника в Турция дава резултати, но за него са необходими средства, с каквито семейството не разполага. Ето какво споделя Корнелия Романова-Колеолова:
Аз съм съпругата на Георги Колеолов на 45 години, който вече година благодарение на финансовата помощ на роднините ни, приятелите ни, на непознатите със златни сърца и обич към ближния; благодарение на всеотдайността и професионализма на лекарите в турската болница Anadolu Sağlık Merkezi се бори за живота си въпреки тежката диагноза високостепенен глиобластом на малкия мозък или по-просто казано: рак на мозъка.
Гошо е верен приятел, всеотдаен съпруг и баща на две прекрасни момичета: Ива и Мари. Човек винаги позитивен, усмихнат и много добър.
Той и ние водим битката на живота си и имаме нужда от помощта Ви.
Историята на болестта, на борбата и мъката, на отчаянието и надеждата ни съм разказвала в многократно. Но ако има шанс тя да стигне до хората, които могат да ни помогнат, ще я разкажа още милион пъти. И след това пак и пак!
През август 2020 година съпругът ми започна ежедневно да се оплаква от силни и продължителни пристъпи на главоболие. След направени скенер ЯМР и в Русе се установи наличието на образувание в мозъка и русенските неврохирурзи ни насочиха за операция в София.
След операцията и няколко допълнителни интервенции заради последвали усложнения, след около месец съпругът ми се прибра в Русе. Слава на Бога резултатите от изследванията на тумора бяха, че той е доброкачествен и имахме повод да се надяваме на добри перспективи за възстановяването му. Уви, няколко дни след прибирането му дома, той получи треска и в спешното отделение в русенската болница установиха, че е получил белодробна емболия, която застрашава живота му и се наложи да бъде отново транспортиран в София, за да се извърши животоспасяваща операция.
Последва много труден и дълъг период на възстановяване и рехабилитация.
8 месеца след направената мозъчна операция на Георги бе направен контролен ЯМР, според който всичко бе наред, нямаше рецидив и можехме да почнем да правим планове за връщаме към нормалното. Предстоеше след още 3-4 месеца съпругът ми да е напълно възстановен и да може да се върне на работа.
Уви, само 4 месеца след това се появиха обезпокоителни симптоми, които първо приличаха на хранително направяне или стомашно неразположение /вирус. След като почти месец се опитваме да потиснем симптомите с лекарства за киселинини рефлукс, лекарите ни посъветваха да търсим друга причина за тях. След направен нов ЯМР се оказа, че на мястото на отстранената доброкачествена киста има новообразование с друга форма и структура.
Планира се спешна операция в София , в друга болница и последвалата биопсия показа най-лошия възможен резултат- агресивен рак.
Бяхме сразени със земята. Лекарите в София ни препоръчаха едновременна химио- и лъчетерапия и по тяхно настояване ги започнахме почти веднага.
След 50 дни Георги се прибра в Русе напълно изтощен и променен.
Почти неспособен да се движи и обслужва самостоятелно, да се храни. Появиха се проблеми с преглъщането а през февруари 2021 той дори трудно дишаше самостоятелно.
Конултирахме се с русенските хирурзи и онколози, както и със софийските, какво можем да норавим за Георги, но те казаха, че освен да се продължи по схема със същия препарат, който му бяха давали по време на химиотерапията (и от когото очевидно нямаше никакъв положителен резултат), друго няма какво да се направи.
Аз и родителите на Георги не можехме да понесем равносилното на присъда бездействие. И след като близки, преборили подобна диагноза в Турция ни дадоха координати на лекари там и най-вече кураж да се борим, направихме консулт в клиника Anadolu Sağlık Merkezi Johns Hopkins Medicine където направиха допълнителни ЯМР и изследвания, които определиха генетичната мутация на тумора и дадоха насока за възможното лечение. ЛЕЧЕНИЕТО, което ни бе предложено макар и бавно и трудно започна да дава резултати. И след двумесечна ежедневна битка за живота на Георги в интензивното отделение на клиниката, след като той бе на респираторно дишане, неспособен да помръдне дори очи или пръст, чудото стана. Слава на Бога! Гошо започна да реагира на звук, на светлина, да движи очите си, да се опитва да помръдне показалеца си. След седмица вече с помощта на медиците от клиниката правеше опити за самостоятелно дишане. СЛАВА НА Бога!
Започна постепенно възвръщане на контрола му върху тялото. Бавно, мъчително.
Започна активна таргетна терапия с препарат Алтузан (Авастин), който спря растежа на раковите клетки и метастазите и дори ги намали.
Подобрението е факт. Но е мноооого по-бавно от желаното от нас.
А разходите за лечението и престоя на Гошо там са огромни, непостижими за нас, неговите близки.
1 година почти продължава борбата ни. И имаме шанс само заради Вас! Ако не ни помагахте през тази една година, сега щяхме да отбелязваме една друга тъжна годишнина.
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
И моля! Умолявам Ви, приятели, благодетели, мили и великодушни познати и непознати, не спирайте да ни помагате! Не спирайте да споделяте постовете ми! Не преставайте да се молите за нас! Не се уморявайте, не се отегчавайте, не се обиждате на моите апели.
Аз не знам как по друг начин да поискам шанс за живота на Гошо, за живота и бъдещето на Ивка, на Мими и на мен.
Крепи ни мечтата да си върнем другарчето и таткото у дома, здрав.
Свършат ли парите за лечение, ще трябва да го върнем в България, но тук лечение с този препарат се отказва. Отказва ни се надеждата!
Ако можете да дарявате, това е сметката:
Корнелия Романова-Колеолова
BG84BPBI79214040909702
Пощенска банка
Бъдете здрави, щастливи и благословени!
