Общинските съветници от групата на СДС-Гражданите пуснаха сигнал до областния управител на Русе срещу новоприетата Наредба №32 за опасните сгради. Те са поискали областния управител да упражни контрол за законосъобразност върху посоченото решение и приетия с него подзаконов нормативен акт. Наредбата бе приета на последното заседание на местния парламент през юни.
Съветниците настояват решението на Общинския съвет да бъде върнато за ново обсъждане и преработване и да се дадат конкретни указания двата самостоятелни режима – за опасните строежи и за незаконните строежи да бъдат ясно разграничени в отделни глави. Друго искане е областният управител да препоръча отстраняването на останалите посочени в сигнала правни, текстуални и процедурни дефекти, явяващи се в разрез с нормативни актове от по-висока степен (ЗУТ, АПК, ГПК и ЗНА).
Ако наредбата има пороци, които не могат да се отстранят чрез връщане, се настоява областният управител да я оспори пред Административен съд – Русе.
„Не оспорваме необходимостта от нова уредба. Подчертаваме, че настоящият сигнал не е насочен срещу необходимостта от приемане на съвременна нормативна уредба. На територията на Община Русе има натрупан брой неизпълнени заповеди за опасни и незаконни строежи. Това засяга пряко живота и здравето на гражданите, сигурността на градската среда и законността на строителството.
Настояваме обаче реформата да се извърши чрез ясен, законосъобразен, систематично изграден и практически приложим акт, съобразен с действащото законодателство на Република България. Считаме, че в приетия вид на Наредба № 32 тази цел не е постигната в необходимата степен“, се казва още в сигнала.
Ето какво посочват още съветниците от СДС-Гражданите като недостатъци на Наредба №32.
Основен порок – смесване на два самостоятелни законови режима в общи разпоредби
1. Различни законови делегации и обхват:
Смесват се две различни административни производства, основани на различни фактически състави и две самостоятелни законови делегации. Не е ясно коя разпоредба към кой режим се прилага. Това създава непредвидимост относно органите, адресатите, предварителното изпълнение и отговорността за разходите.
Законът за устройство на територията (ЗУТ) урежда две напълно различни по своята правна природа групи административни производства:
• Режим на опасните строежи (чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ): Законодателната делегация за определяне на реда за изпълнение е по чл. 196, ал. 5 от ЗУТ. Определящо тук е техническото състояние на сградата вследствие на амортизация, бедствия или липса на поддръжка, без значение дали тя е законно изградена.
• Режим на незаконните строежи (чл. 225а от ЗУТ): Делегацията се съдържа в чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. При него определяща е липсата на строителни книжа или отклонения от проектите, без значение дали сградата е конструктивно опасна.
Двата режима имат различни материалноправни основания, различни компетентни административни звена, различен кръг от адресати, различни правила за предварително изпълнение и разпределяне на отговорността за разноски.
Въпреки това в приетата Наредба № 32 двете производства са обединени в общата глава втора чрез формулировки като „заповедите по чл. 14“. „строежът“ и „задължените лица“. Това създава нормативна неяснота и поражда съмнение за несъответствие с изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите да бъдат формулирани на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно, както и с принципа на правната сигурност. Адресатите трябва да могат без затруднение да установят приложимата процедура, правата си и средствата за защита.
Други съществени правни основания за проверка
1. Общото уреждане на предварителното изпълнение (чл. 3)
Наредбата въвежда възможността за принудително изпълнение при допуснато, предварително изпълнение“ като общо и еднакво приложимо правило за всички заповеди.
• Предварителното изпълнение е изключение от общия режим и се допуска само при наличие на законовите предпоставки, с надлежно мотивиран акт и при спазване на принципа на съразмерност. Общата формулировка на чл. 3 може да създаде впечатление, че предварителното изпълнение е еднакво приложимо към всички заповеди по чл. 1. Необходимо е във всяка от двете отделни процедури изрично да се посочи, че предварително изпълнение се предприема само когато е допустимо по закон и е надлежно разпоредено.
2. Неясно разпределение на функциите в общинската администрация (чл. 4, чл. 6 и чл. 14)
Наредбата възлага част от контролните и подготвителните действия общо на дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“, а протоколът за извършените разходи по чл. 14, ал. 2 се подписва от служители на отдел „Строителен контрол“ и за двата режима.
- Съгласно официалното становище на Община Русе производствата по незаконни строежи и тези по чл. 195-196 ЗУТ се обслужват от различни административни звена. Неясното разпределение на функциите може да доведе до извършване или удостоверяване на действия от служители, чиито функции не обхващат конкретното производство, и да създаде риск от последващо оспорване на отделни действия и актове. Компетентните звена следва да бъдат ясно определени за всеки от двата режима.
Приетият текст не отразява основното становище на Община Русе
По проекта е представено официално становище на общинската администрация от 18.06.2026 г., в което изрично е посочено, че смесването на двата режима в една глава без ясно разграничаване поражда несъответствие с изискванията на ЗНА, ЗУТ и АПК. Общината е предложила структура от четири отделни глави, но основното предложение за ясно разделяне на производствата не е възприето в окончателния текст. Това обстоятелство налага особено внимателна проверка за законосъобразност.
Останалите процедурни и нормативни недостатъци на акта
1. Единният срок за доброволно изпълнение (до 90 дни) не отчита обективните различия: При непосредствено опасен строеж срокът трябва да е незабавен или в рамките на броени дни, докато при сложен масивен законно изграден обект, изискващ конструктивно укрепване и проектиране, 90 дни могат да бъдат технически недостатъчни. Срокът следва да бъде индивидуално мотивиран според риска.
2. Спорна компетентност спрямо експлоатационните дружества (чл. 5): Наредбата налага императивен 3-дневен срок за спиране на тока и водата към субекти, които са извън общинската структура и действат по специални закони и правила за техническа безопасност.
3. Недостатъчни гаранции за правото на участие и защита: Липсва процедура за задължително уведомяване на собственика за датата на финалната проверка, за правото му да впише възражения по описа на изнесеното движимо имущество, както и хуманитарни мерки за защита на уязвими лица (деца, хора с увреждания).
4. Прекалено широко правомощие на кмета да дава указания: Параграфът, позволяващ на кмета да дава указания по прилагането, не поставя граници. Съществува риск чрез ненормативни указания да се допълват правила, да се изменят срокове или да се вменят нови задължения на гражданите, което е изключителен прерогатив на Общинския съвет.
Неуважени ключови предложения за прозрачност на група „СДС -Гражданите“
В рамките на обсъждането група „СДС – Гражданите“ представи подробни предложения за практическото обезпечаване на Наредбата, които не са включени в приетия текст:
• Два специализирани електронни регистъра (за заповеди по чл. 195 и по чл. 225а) за пълен обществен и административен контрол върху сроковете, разходите и давността.
• Пълна инвентаризация на старите преписки: Рискът от изтичане на петгодишния срок по чл. 285, ал. 1 от АПК изисква правен, административен и технически преглед на неприключилите преписки от 2021 г. насам.
Обективни критерии за приоритетност и двугодишен график: За да се избегне субективен и избирателен подход при премахването на обекти.
• Пълна уредба на строителните отпадъци: Липсват достатъчно подробни правила за изискуемата документация, отделянето на опасни материали, проследимостта на отпадъците и доказването на свързаните разходи.
