Дебютният спектакъл на етно група „4ЕТНО“ и вокално трио „Идепея“ под името „Вечерай Радо“ предизвика истински възторг сред публиката, препълнила зала „Русе“. Младите изпълнители – ученици и преподаватели от Училището по изкуствата, подкрепени от Ротаракт клуб-Русе, показаха как фолклорът и съвременната музика могат заедно да звучат по интересен и завладяващ начин. Самият концерт имаше и специална кауза – не само да представи двете формации, но и да набере средства за провеждането на елитния Международен конкурс „Франц Шуберт“ в Русе. Срещу 10 лв., колкото беше входът за събитието, всеки от публиката получи красив и елегантен и оригинален книгоразделител за спомен от спектакъла.
Русе Медиа публикува впечатленията на пианиста Николай Димитров, който по интересен начин разказва как е усетил атмосферата на „Вечерай Радо“ .
Когато отивам на концерт, винаги е с високи очаквания. В 70-80% от случаите, те не биват покрити. За щастие, този случай беше от останалите 20%. Отношението към публиката (впрочем залата беше пълна), към музиката, програмата на концерта – всичко това беше истинско, изпипано и изключително добре отмерено. Това, което много ми хареса, беше начинът, по който се съчетава красотата на българския фолклор с достъпността на популярната музика, но не едното да осакатява другото, а напротив – двете направления печелеха едно от друго. На практика фолклорът беше направен достъпен за публиката и не само това, но и беше обогатен с нова глътка свеж въздух, с нова гледна точка. И точно това винаги съм ценял – способността да предизвикваш умело, различната перспектива, оригиналността, креативността и находчивостта. Смея да твърдя, че се получи.
Подборът и подредбата на репертоара бяха направени добре – разнообразие в гласовете, темпата, инструментацията – нищо не досаждаше. В началото си казах: „Добре бе, какво правят тука цигулка и флейта?!“. Накрая на концерта вече ми липсваха… Друг важен аспект беше, че имаше авторски парчета – аз много ценя авторството. И докато аз работя солово (в джаза – за група, но там спецификата на нотация е по-различна), то тук трудността идва оттам, че се работи за група. Това значи аранжиране, нотация на отделните партии, структуриране и организиране на идеята и е равносилно на голям труд. Парчетата бяха свежи. Имаше отделно акапелно пеене, което беше на 90% чисто, а това е най-трудната форма на вокално-изпълнителско колективно изкуство. Имаше и дръзки кавъри на популярни мелодии, но направени толкова умело, че убеждаваха слушателя и задържаха вниманието му.
Това, което може би ми дойде една идея малко повече, беше словесните интермедии между изпълненията. Разсъждения върху живота – няма лошо, но една идея повече ми дойдоха. От друга страна, бяха смислени, бяха точни и до голяма степен резонираха с моя вътрешномисловен свят. Може би точно това беше част от идеята на този концерт – да ни напомни уроци от живота, да ни напомни да не забравяме да обичаме, да чувстваме, да мечтаем; да ценим каквото имаме. Толкова банални неща, а колко лесно се забравят…
Артистът възпитава публиката не само с изкуството си, но и с действията си, с поведението на сцената. Говорейки за любов, този концерт беше изпълнен с нея. Изпълнителите даваха всичко от себе си и даваха от емоционалния си заряд на нас – публиката. Затова и ответната реакция беше толкова топла. Имаше интимна атмосфера – публика и артисти бяха едно, като една симбиоза. Не усетих кога минаха 2 часа и 30 минути – сториха ми се като 30 минути. Отдавна не бях виждал нещо ново, нестандартно, свежо и най-вече – направено с много любов. Това беше този концерт. Аз вярвам в бъдещите успехи на тези две формации – имат потенциала и вече го развиват. Това е новата глътка въздух, от която отдавна имаше нужда…
