Светослав Захариев тренира деца с увреждания, воден от вяра и любов /ВИДЕО/

Фитнес зала за деца с увреждания отвори врати в Русе. Идеята е на шампиона по ММА Светослав Захариев, който е прикован в инвалидна количка след тежка катастрофа. Залата е първа по рода си в България, а първите деца вече тренират в нея.
Катастрофата, в която попада преди седем години, преобръща изцяло живота на световния и европейски шампион по бойни изкуства Светослав Захариев-Сисо. Принуден е да замени ринга с инвалидна количка, но вместо да се отчае, вярва, че Господ го е спасил, за да помага да другите. И започва да тренира деца с увреждания.
„Цялото ми възстановяване, оцеляването ми от катастрофата, се дължи единствено на Господ. Той вложи тая идея в моето сърце, вложи тая любов към тия деца. Мога да ги разбера, знам през какво преминават, мога да разбера колко затворено могат да се чувстват, колко отхвърлени могат да се чувстват. И както аз исках да тренирам в зала, да има място и те да могат да тренират“, казва Светослав.
Самият той, макар и в инвалидна количка, не спира да тренира. Иска да е пример за децата с увреждания и да им предаде вярата си, че нещата могат да се случат. „Спортът носи тази увереност, дисциплина, сила, вътрешна, външна. Децата също придобиват тази увереност в себе си, започват дори чисто физически промени , да стават по-силни в ръце, в крака“, обяснява Сисо.
Година и половина той работи по реализацията на мечтата си за фитнес зала за деца с увреждания. С помощта на общината, която предоставя безвъзмездно помещението в бившата ПГ по зърносъхранение, приятели и дарители залата става реалност. А децата, които идват в нея, са щастливи.
„Тук имам много приятели, които ме подкрепят във всичко, което аз искам да правя. Харесва ми много тук, имам повече увереност, имам повече сила в краката, в ръцете, а пък и аз това искам да тренирам и ми е мечта от малък“, казва 14-годишният Божидар Коев.
Родителите също виждат положителна промяна в децата си.
„И те са хора и имат нужда да бъдат сред хора, защото повечето са изолирани. Имат по-малко самочувствие, нуждаят се от самочувствие, увереност в себе си. Физически синът ми се чувства по-добре, раздвижен, по-здрав“, казва майката на Божидар Катерина.
„Едва чакаме часа да ни се обадят и да тръгваме да идваме. Ако има начин, цял ден да седи тук, и само да тренира. По някой път у дома с майка си играе бокс. Има подобрение, откакто започнахме да тренираме. Добре, че го има Сисо“, споделя Рейхан Техир, баща на Севгин.
Самият Светослав иска да направи света по-добро място. „Просто ми харесва това, че мога да бъда в полза на другите и наистина да покажа тая любов, която Господ е дал на мен, да я покажа на другите и да помагам в обществото, а не да се оплаквам и да мърморя. Всички сме свързани взаимно. Това е любовта – да видиш нужда и да я снабдиш, да си там да я снабдиш. Аз и децата имаме нужда един от друг, ние сме като в един организъм. Всички сме Божии деца и сме тук на тая земя да открием тия дарби и таланти, които има в нас и да ги развием и да ги дадем на света, за да го направим по-добро място“, казва той.
Сега Светослав търси средства, за да изгради рампа за инвалиди, тъй като залата в бившата Гимназия по зърносъхранение няма достъпна среда.