Празник на красотата и българщината – в това се превърна премиерата на книгата „Български шевици от русенския край“, която бе представена снощи в препълнената зала „Европа“ на Доходното здание в Русе. Неин автор е Здравка Димитрова от село Сандрово, която от 30 години живее в САЩ, но в сърцето си пази най-съкровените български традиции. На представянето присъстваха кметът на Русе Пенчо Милков, много жители на Сандрово, както и съпругът й – големият български борец Валентин Йорданов, който е подкрепил Здравка Димитрова в начинанието й. Видеообръщение бе изпратил и Христо Стоичков, който определя книгата като уникална.
Здравка Димитрова в продължение на повече от 10 години издирва образци на шевици в родното си село Сандрово и околността, открива ги запазени върху ризи и престилки в семейните ракли, подарени на музеи и дори изхвърлени на бунището. Първоначално идеята й е да ги събере в малка книжка, която да подари на местното читалище, но постепенно магията на шевиците я завладява изцяло. Авторката извезва наново всяка шевица с конци и бодове максимално близко до оригинала, допитва се до старите майстори и специалисти от музеите и събира всичко в албум. На 400 страници в „Български шевици от русенския край“ са съхранени над 350 шевици, представени на български и английски.
Етнографът от Исторически музей-Русе Искра Тодорова сподели, че книгата е изключително ценна. „Нашите изследвания са все още много частични и разпокъсани и населението в Русенско няма своя представителна монография. Това е съкровищница на паметите на културата на местното население. Много етнографи трябва да се поучат от отговорността на Здравка Димитрова към традицията“, каза Искра Тодорова.
Самата авторка разказа, че винаги се връща в България и родното си Сандрово с огромно желание, любов и нетърпение. Когато започва да се провежда фолклорният фестивал „Сандрово пее и танцува“, се заглежда в шевиците, снима ги и ги подрежда в папки. „Шевиците са били използвани от българката да изписват по дрехите на нея и нейното семейство нейните мечти и желания, молитвите й за добруване, да щастие, благословия към младото семейство – всичко, съкровено за нея. Започнах да ги събирам с помощта на няколко читалищни деятели. След като ги събрах, започнах да правя схеми и следващата стъпка стана естествено – хванах иглата и конеца и станаха чудеса. Тръгнеш ли веднъж, няма спиране. Първата ми извезана шевица е от мъжка риза от село Сандрово, която е на 115 години с червено и малко черно“, разказа Здравка Димитрова.
Миналата година решава да представи образците, събрани в класьори, на издателство „Софтпрес“. Подредила ги е в три раздела – от женски ризи, от мъжки ризи и от престилки. „Всяка шевица изработвах с огромно удоволствие, всяка шевица ми говореше и ме връщаше на мястото, където съм я намерила. Надявам се ви стимулират да отворите някоя ракла, да ги извадите и да ги предадете на следващото поколение. В съвременния живот има място за тях“, сподели още тя.
Милена Стефанова от издателство „Софтпрес“ се разплака, докато говореше за първата си среща в офиса със Здравка Димитрова и Валентин Йорданов. „Беше невероятно преживяване, когато извадиха едни класьори с неръкотворни шевици. Ние не можехме да повярваме какво ни се случва. Това бяха произведения на изкуството, създадени от един човек, от една жена, която живее в Щатите. Емоцията беше силна и тогава, и сега.Тя е направила нещо, което много българи, които живеят в България, са забравили. Забравили сме езика на нашите деди, забравили сме каква красота и символика крият тези шевици. И неслучайно избрахме 11 май за премиера на книгата. Шевиците са писменост на конци, те разказват истории, описват душата на своя творец, носят толкова много символи и магия, че нямаше как да не съчетаем в този ден писмовната азбука и азбуката на народното творчество“, сподели Милена Стефанова.
