Екомузеят в Русе превърна в експонат първото спелеоложко оборудване, стигнало 2000 метра под земята. Това е рапел ракът, с който ръководителят на експедицията в пещерата Крубер-Вороня Юрий Касян преминава заветната дълбочина и доказва през 2013 г., че това е най-дълбоката пещера в света. Тя остава такава допреди две години, когато е изместена от първото място от пещерата Верьовкина.
Оборудването на Юрий Касян попада в Русе благодарение на русенския спелеолог Теодор Кисимов, който е част от историческата експедиция в Крубер-Вороня. Украинският му колега му подарява рапел рака, а когато Теодор посещава Екомузея и вижда витрината, посветена на минералите, скалите и спелеологията, решава да го дари за експозицията в Русе.
„Това всъщност е първото обработено желязо, което за пръв път е стигнало на дълбочина над 2000 метра. Ръководителят на експедицията Юрий Касян е носел това съоръжение, устройство за спускане, с което е успял да се спусне на повече от 2000 метра дълбочина. И по този начин е станал първият човек тогава, който е проникнал толкова дълбоко в пещера“, разказва уредникът на отдел „Природа“ Венцеслав Петков.
Превръщането на устройството в музеен експонат се оказва истинска изненада за украинския пещерняк, който пристигна в Русе на път за поредната си експедиция в Турция.
„Бях много приятно изненадан, че оборудването ми е в музей в Русе. Ние в Украйна нямаме подобен музей. Радвам се, че на хората в Русе това им е интересно и че музеят разказва за спелеологията. Никога не съм си мислил, че мое оборудване ще стане част от експодиция. Обикновено спелеологът сменя оборудването си, изхвърля го, за нас то не представлява ценност. А се оказва, че може да бъде нещо знаково и защо не след 200 години да разказват за него така, както за скафандъра на човека в космоса“, споделя Юрий Касян.
Според него пещерите би трябвало да са интересни за всеки, тъй като там е бил първият ни дом – в тях са живеели първобитните хора. „В пещерите има камъни, вода, тъмнина, влага и интересът да стигнеш по-дълбоко от другите. Пещерата – това е загадка. Зад всеки завой се крие нещо ново, провокирайки човешкото любопитство. На повърхността може да гледаш в по-далечна перспектива, а в пещерата е интересно да намериш място, където никой не е бил преди това. Спелеолозите изучават хоризонтални и вертикални пещери. Във вертикалните най-голямата цел е да се спуснеш колкото се може по-надълбоко, както алпинистът иска да се качи колкото се може по-високо“, обяснява украинецът.
Музейните специалистите се радват, че могат да вдъхнат нов живот на едно на пръв поглед обикновено съоръжение като рапел рака от Крубер-Вороня. „В един момент то става част от историята и нещо, което може да разказва за спелеологията, може да бъде един стимул за други хора да посетят други пещери и не само да ги посетят, а да ги опазват“, казва уредникът Венцеслав Петков.
