277 252 094 лв. е финансирането, определено за клъстъра на Русе, Варна и Велико Търново по новата програма „Развитие на регионите 2021 – 2027 г.“, съобщиха от регионалното министерство.
Десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 млрд. лв. за подобряване на средата на живот по програмата. Средствата са заделени в Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ и са планирани за следващите 7 години. От общото финансиране 850 млн. лв. са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие, а 199 млн. лв. е националното съфинансиране.
10-те големи общини, определени за основни центрове на растеж, са Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Те са обединени в 4 градски клъстера, а общото финансиране е разпределено между тях.
Разпределението на ресурса ще става на състезателен принцип, като бенефициенти от по-активната община ще могат да усвоят и по-голям дял от определения за клъстера бюджет. Освен това градовете могат да обединяват усилията си при кандидатстването и изпълнението на проектите, за да постигнат по-значими резултати и силен ефект за съответната територия.
Две са задължителните условия, с които трябва да се съобразят местните власти, за да получат финансиране на проектите.
Първото е мерките, които искат да приложат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините. Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на картите за нуждите в сектора, изготвени от съответните държавни органи и те да се отразени в плановете за интегрирано развитие.
Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, тоест да бъде обсъдено и прието с местното население.
Ето какви проекти могат да получат финансиране:
Проектите могат да са за инвестиции за насърчаване на икономическата активност в съответния регион: инфраструктура за бизнес и предприемачество, вкл. изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават мерките, свързани със стратегията за саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. По линия на енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради може да се изграждат системи за отопление и климатизация, интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място, оборудване за съхранение на енергията, конструктивно укрепване на имоти, където е необходимо. Изграждането на зарядни станции за електромобили също е допустима дейност.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, извън TEN-T мрежата, също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани, както и да бъдат приложени мерки за пътна безопасност. Условие за получаване на финансиране за тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.
Допустими и през новия програмен период ще са проектите за изграждане на зелена градска инфраструктура и повишаване на сигурността в обществените пространства. Това са обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, повишаване на сигурността, подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти, обновяване на квартали или специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики. Благодарение на тази мярка голяма част от населените места вече промениха своя облик със средства от досегашните оперативни програми за развитие на регионите.
Инвестициите в образователна инфраструктура за предучилищно, училищно и висше образование, включително изграждане на детски градини, също ще са допустими.
В новата Програма „Развитие на регионите“ запазено място има и продължаващата подкрепа за здравна и социална инфраструктура. Проектите за оборудване за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, вкл. детски ясли, остават допустими дейности.
Приоритетно ще се подпомагат мерки с пряк принос към прилагането на дейности от Плана за действие за изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Те трябва да са насочени към подобряване на регионалната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските райони чрез изграждане и подобряване на II и III клас пътища; насърчаване на туризма в Дунавския регион, развитие на „Интелигентна дестинация „Дунав“; насърчаване на културното наследство в Дунавския регион, утвърждаване на концепцията за зелена инфраструктура на ЕС в Дунавския регион.
