Бурни реакции предизвика сред русенци новината за отмяната на откриването на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе, на което трябваше да прозвучи „Реквием“ от Верди.
Причината е обявеният национален траур заради кончината на българския патриарх Неофит, но според обществеността и хората, които познаваха дядо Неофит, именно с тази творба на Верди Русе можеше да отдаде своята почит към една от най-обичаните личности. Още повече, че самият патриарх имаше особено отношение към музиката.
Мненията бяха обобщени по най-добрия начин от журналиста Нели Пигулева, чиято позиция бе подкрепена от десетки русенци. Ето какво се казва в нея:
„А Русе можеше да изпрати СВОЯ патриарх именно с разтърсващия Вердиев Реквием!
Сигурна съм, че никой не си е мислел, подготвяйки програмата на тазгодишните Мартенски музикални дни, че първата фестивална вечер ще съвпадне злощастно с кончината на този изключителен човек – патриарх Неофит. Но съдбата явно сама посочва с пръст кое кога да се случи.
Но съм сигурна и че ако управата на града и на фестивала бяха обявили, че Фестивалният оркестър ще изпълни Реквиема с посвещение на Негово Светейшество, това щеше да бъде най-съкровеното сбогуване на Русе с човека, чиято светлина радваше хората на този град години наред.
Впрочем, той беше не само духовник, но и истински ценител на класическата музика – обичаше да ходи на концерти и го правеше винаги, когато имаше възможност.
И в деня на националния траур Русе можеше да покаже своята скръб така, както приляга на град с фина душевност, каквато често обичаме да си приписваме.
Не говоря за хората, които се редихме часове наред на дълги опашки, за да си купим билети за първата вечер на Мартенски музикални дни.
Не говоря и за музикантите от Фестивалния оркестър, които пропътуваха хиляди километри, за да се върнат в града на своето начало.
Но може би Вердиевият Реквием и вълнението в залата на Доходното щяха да бъдат най-достойното сбогуване с Дядо Неофит на града, който той толкова много обичаше и ценеше. И може би в залата му щеше да се долавя онази негова светла и синя тиха усмивка, която мнозина познаваха…“
Снимките са от откриването на „Мартенски музикални дни“ – 2013 г., архив Русе Медиа