С едноминутно мълчание и полагане на цветя, русенци почетоха паметта на загиналия едва на 29 години герой от крайдунавския град в Сръбско-българската война флигел-адютант капитан Марин Янакиев Маринов. Церемонията се проведе на гробищен парк „Чародейка“, където са положени тленните останки на „Рицарят на Сръбско-българската война“. Възпоменателното събитие бе посветено на 140-ата годишнина от победата ни в Сръбско-българската война и се организира от председателя на клуб „Родолюбие“ към Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в града майор о.з. Евгени Алексиев. Инициативата стана възможна с подкрепата на областния управител Драгомир Драганов.
Сред присъстващите на възпоменанието бяха още командирът на Военно формирование 32420 подполковник Павлин Илиев, представители на РСОСЗР, както и техният председател о.р. полковник Веселин Додев, майката на загиналия през 2003 година в Кербала офицерски кандидат Антон Петров – Иванка Петрова като представител на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, както и ръководителят на Военния клуб в града Деница Аспарухова.
Марин Янакиев Маринов е роден в Русе през 1856 г. Първоначално учи в родния си град, след това в Робърт колеж в Истанбул. Работи като писар и книговодител, а след Освобождението се записва на военна служба. Завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г. и по-късно е назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. През 1883 г. заминава за Русия да продължи с военното си обучение. След завръщането си в България през 1885 г. е произведен в чин капитан и е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) участва с полка си в боевете при Врабча и при Сливница. На 7 ноември капитан Маринов взема решение за атака „на нож“ към рида Три уши на Сливнишката позиция и повежда войниците си. Атаката е успешна и има решаващо значение за успешния край на войната в полза на България, но капитанът е тежко ранен и по-късно умира от раните си. Тялото на покойника е опято в църквата „Свети Крал“ в присъствието на войниците му, но по настояване на родителите и русенското гражданство е транспортирано в родния му град. На 26 декември тленните останки са посрещнати на входа на града и съпроводени до църквата „Св. Троица“. Да отдаде почит на героя е излязъл целият град. След новото опело „Рицарят на Сръбско-българската война“ е погребан в градското гробище, в близост до задната стена на Пантеона, на няколко метра от построената няколко години по-късно гробница на Захари Стоянов и гроба на Баба Тонка Обретенова. Когато през 60-те години гробище „Възраждане“ е превърнато в парк, костите на капитан Маринов, като известна личност са пренесени и препогребани в т.нар. „Алея на опълченците“ в гробищен парк „Чародейка“. За проявената храброст в боевете е награден с орден „За храброст“ III степен. Сред отличията му са още руският орден „Св. Станислав” – III степен, Румънска звезда – V степен, сръбски орден „Такова” – II и V степен. През 2007 година негов паметник е издигнат и на връх Мека Црев, част от рида Три уши, северно между градовете Сливница и Драгоман.
„Длъжен съм с прискърбие да ви известя, че днес на Бог било угодно да повика при себе си любимия ви син, капитан Маринов. В него Аз изгубвам един от най-добрите и храбрите Си офицери и един от най-обичаните си приятели, а отечеството – един от най-верните си синове. Нека Бог ви утеши в това нещастие, като знаете, че името на вашия храбър син ще остане завинаги свързано с Българската история“, пише българският княз Александър I Батенберг до бащата на капитан Марин Маринов.
