Пред паметника на Баба Тонка в Русе се проведе официална церемония, с която бяха отбелязани 132 г. от смъртта на майката – героиня, посветила живота си на делото за свободна България.
„Тонка Обретенова не е просто име от учебниците, тя е исторически образ за нас, русенци, както и за България – символ на родолюбие, смелост и всеотдайност. Във времена, когато българският народ се бори за своето освобождение, тя посвещава живота си и отдава цялата си енергия в името на свободата. След посещението на Георги Раковски в нейния дом, се заражда идеята за национално-освободителната борба, а тя самата се превръща в стожер на националната кауза. Дори след гибелта на своите близки, тя не спира да подкрепя борбата за свобода“, каза кметът Пенчо Милков. Той подчерта, че Русе има честта да бъде градът, в който паметта на Баба Тонка се пази жива. “Длъжни сме не само да помним нейната саможертва, но и да предаваме този дух на следващите поколения”, отбеляза кметът.
В събитието се включиха Младежкият гвардейски отряд към Общинския младежки дом и Общинският духов оркестър. Свещеници от Русенската Света митрополия отслужиха заупокойна молитва. Със свои изпълнения Ева Гашева и Кристиян Георгиев отдадоха почит на великата българка.
На церемонията цветя и венци положиха представители на местната и държавна власт, както и представители на институции в града.
Водеща на събитието беше Мина Маринова – ръководител на Театрално студио „Маска“ към Общинския младежки дом.
Майка на 7 деца, Тонка Тихова Обретенова остава в българската история като сподвижник на хъшове и революционери. Помага с предаването на тайни съобщения и внасянето на оръжия, а домът ѝ се превръща в място, където революционерите намират подслон. Нейните деца също се включват активно в борбата. За тях казва „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка“. Баба Тонка успява да погребе и съхрани черепа на Стефан Караджа. Русенци я запомнят с неизменната черна забрадка, вечно изпращаща и вечно чакаща. Умира през 1893 г. Известна с прозвището „Майка на бунтовници“, тя се превръща в свещения образ на Българската майка.
