Днес, 23 октомври 2026 г., в зала „Сименс“ (2Г.204) на Русенския университет беше открита 65-тата годишна международна научна конференция, която се организира от Русенския университет и Съюза на учените в Русе.
Форумът беше открит от ректора на Русенския университет проф. д-р Десислава Атанасова и от академик Христо Белоев – председател на Съюза на учените в Русе, почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет.
„65-тото издание на международната научна конференция е повод не само за равносметка на постигнатото, но и за поглед към новите хоризонти пред науката. През годините форумът разшири международното си участие и тематичния си обхват, като днес обединява изследователи от различни научни области и университетски звена. Особено радостно е, че тази година за първи път се включва и филиалът на Русенския университет в Тараклия. Пожелавам на всички участници ползотворна работа, интересни дискусии и нови научни успехи!“, заяви проф. Атанасова.
Акад. Христо Белоев подчерта устойчивото развитие на научния форум и неговото значение за изследователската дейност и академичното сътрудничество.
„През годините нашата конференция утвърди своето място като значим научен форум. Радостно е, че интересът към нея се запазва и продължава да нараства. Участието на множество интердисциплинарни и международни научни екипи допринася за повишаването на публикационната активност на академичната общност и затвърждава позициите на Русенския университет като изследователски университет. Тази година са представени 352 доклада, което е доказателство за активността на научната общност и за значението на конференцията като пространство за обмен на знания и опит. Тук колеги от страната и чужбина могат да обсъдят постигнатите резултати, да очертаят нови изследователски задачи, да създадат полезни професионални контакти, както и да развият съществуващи и нови партньорства.“, каза академик Белоев.
В пленарната сесия на конференцията участват трима гост-лектори:
Доц. д-р Димитър Николов от Технически университет – София с доклад на тема: „Микроелектрониката отвъд закона на Мур. Предизвикателства и възможности за България“;
Д-р Беатрис Леущан от Национален университет по наука и технологии Букурещ с доклад на тема: „Предизвикателства, произтичащи от качеството и достъпността на данните за устойчивост за вземане на управленски решения“;
Димитър Димитров, Председател на УС на Биотехнологичен и Здравен Клъстер с доклад на тема: „От лабораторията до предприятие: изкуствен интелект, дълбоки технологии и новият модел на технологичния трансфер“.
Академик Белоев удостои пленарните докладчици с Кристален приз и диплома.
В програмата беше включен и семинарен доклад на Кристина Ешкенази – председател на Управителния съвет на Българския клъстер по здравеопазване и живот, съосновател и член на борда на Българското дружество за биологични науки и член на Управителния съвет на AI Cluster България. Тя представи темата: „Персонализирана медицина 2030: изкуствен интелект, здравни данни и възможности за иновации“.
И тази година конференцията представя широк спектър от тематични области, отговарящи на мултидисциплинарния профил на университета. Международният форум включва 24 тематични секции, които се провеждат поетапно в Русе, Силистра и Разград и с активното участие на филиала на университета в град Тараклия, Молдова, чрез разкриването на 3 нови тематични направления: Българското културно-историческо наследство, Интердисциплинарни изследвания и Съвременни предизвикателства.
Участниците обсъждат резултати и идеи в следните направления: земеделска техника и технологии; аграрни науки и ветеринарна медицина; ремонт и надеждност; топлотехника, хидро- и пневмотехника; екология и опазване на околната среда; промишлен дизайн; педагогика; психология и методика на обучението; филология; технически науки; химични технологии; биотехнологии и хранителни технологии; механика и машиностроителни технологии; електротехника, електроника и автоматика; комуникационна и компютърна техника; транспорт и машинознание; устойчиви и интелигентни транспортни системи; икономика и мениджмънт; европеистика и международна сигурност; математика, информатика и физика; образование, изследвания и иновации; история, етнология и фолклор; езикознание, литературознание и изкуствознание; промоция на здраве; социални дейности; медицински и клинико-диагностични дейности; здравни грижи; правни науки; национална сигурност и качество на висшето образование.
