Войната се случи, колкото и да имахме надежда, че тя можеше да бъде предотвратена с мирни средства. Но в такъв момент единственото, което трябва да бъде водещо за християнското сърце, е милостта и чувството на съпричастност към нашите уплашени братя и сестри, търсещи спасение и утеха.
Защото войната днес е в дома на украинците, но утре може да стигне и до нашите домове. А каквито и да са личните ни пристрастия в такова смутно време, когато хора са изправени пред силата на оръжията, пристрастието трябва да бъде само едно: към Христос и Неговата истина: „Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, – и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки“ (Притчи 3:3-6).
Няма човек, който да смята себе си за християнин и да оправдава войната или да я смята за справедлива, защото тя е проклятие, смърт – физическа и духовна, а ние сме призвани от Бога не към грях, а към живот. Затова нормалната човешка реакция е била винаги срещу ужаса на войната, която сее зло и смърт. Християнинът не може да допусне друг свят, освен този, в който Христос дойде, за да го преобрази и ни спаси от греха и смъртта. Ние не можем да приемем друг мир, освен Христовият: Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши“ (Йоан 14:27).
Изправени сме пред изпитание, в което ще проличи нравствеността на всеки един от нас, защото битката на човека срещу човека е следствие от войната на човека срещу Бога. Християнската ни съвест не може да се съгласи с насилието, агресията, разрухата. С нещастието на бягащите от войната. Във всеки един от тях, по призива на Христос ние трябва да виждаме своя ближен, своето дете, своето семейство. И ако утре към нас тръгнат хора в беда, ние трябва да бъдем готови да ги посрещнем и да им помогнем – такъв е нашият християнски дълг.
Призоваваме всички християни да се сражават с най-силното оръжие в тази война – молитвата. Длъжни сме да се молим в частна и обществена молитва за мира в света, като призоваваме Бог да ни помогне и да умири вълненията на народите. Нямаме друга надежда, друго упование, освен в Божията сила. Сега трябва да сме преди всичко хора не само на думите, но и на действията, да не влизаме в излишни пререкания помежду си по думите на апостола: „…ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай“ (1Кор. 11:16 ), като помним Христовите думи: „…бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби“ (Мат. 10:16). Дойде време на изпитания и трябва да го преживеем с християнско достойнство!
Божието благословение и милост да бъдат с всички нас, амин!
† Русенски митрополит Наум
