Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум
„Днес ви се роди в града Давидов Спасител,
Който е Христос Господ“
(Лука 2:11)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Ангелското благовестие за Рождеството по плът на Единородния Син Божи, нашия Господ и Спасител Иисус Христос, вече две хилядолетия носи мир и радост в сърцата ни и насочва мислите ни към небесното и възвишеното, към Онзи, Който ни е повикал към живота и Който не престава и сега да промисля за нас и нашето спасение. Невъзможно да бъде вместено в човешкия ум и да бъде обяснено логически, чудото на Въплъщението на Бога остава при все това най-достоверно и сигурно засвидетелствано в радостта, която всички ние, вярващи или невярващи, чувстваме в нас и навсякъде около нас в този светъл ден на Рождество Христово. Неземният мир, тишината и покоят, които настъпват още в дните непосредствено предшестващи празника, които ни изпълват в този пресветъл ден и които остават с нас и ни владеят дълго след това, не могат да бъдат плод на случайност, на чисто психологически нагласи и настроения. Този мир и това благоволение, за които благовестят Божиите ангели в Рождественската нощ (срв. Лука 2:14), ние чувстваме с всички свои сетива и с цялото си същество, и вече не просто вярваме, но и знаем, че Бог е с нас, защото – поради Своята безпределна любов към нас – Той стана Човек.
Вярваме и знаем, че в нашия свят на богоборчеството и греховността – свят, в който господстват злото и неправдата, в който човеците се преследват един-другиго и който се управлява все още от „светоуправниците на тъмнината от тоя век“ (Еф. 6:12), съществува и е тук, сред нас, също и „истинската светлина, която просветлява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:9). Тази светлина, която е Сам нашият Господ, е неугасима, защото извира непосредствено от Източника на живота, от Твореца на всичко съществуващо, и именно затова тя „… в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5). Тя свети и вътре в самите нас, независимо от нашите немощи и грехове, които, уви, ние всекидневно вършим против Божията воля, против Христовия закон на любовта към Бога и ближния.
От нас лично, от свободната воля, с която Бог ни е дарил – единствени между всички творения, зависи дали ще изберем пътя на светлината, дали ще поискаме да бъдем и да живеем като проводници на тази божествена светлина, дали ще чуем Христа Спасителя, Който и сега говори на всекиго от нас и ни пожелава: „гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина“ (Лука 11:35). Този избор е пред нас всеки ден и всеки миг от земния ни живот, който Господ иска да премине в живот вечен и пълнота на живота, „… защото – както казва апостолът – това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие“ (1 Кор. 15:53). Основата пък за всичко това е положена тъкмо в днешния ден – в деня, когато за всички нас „… се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11).
Божият мир и светлината, изгряла във Витлеем с идването в плът на нашия Господ, да бъдат с всички нас, амин!
Честито Рождество Христово!
