Сто години след кончината на един от знаковите български поборници и общественици – Петър Иванов Русков-Комитата, Кубрат се преклони пред живота, делото и заветите на човек, превърнал се в символ на борбеност, родолюбие и отдаденост към отечеството. Градският музей в Кубрат и Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1891“ организираха възпоменателно събитие, посветено на паметта на именития четник, чиято съдба завинаги остава свързана с историята на града.
Проявата се състоя в къщата музей, разположена в дома, където Петър Русков е живял до последните си дни. В двора на историческата сграда се намира и неговият гроб – място, което на този ден се превърна в символичен център на признателност към един българин, посветил живота си на идеалите за свобода, чест и национално достойнство.
Сред специалните гости на събитието бе правнукът на Петър Русков-Комитата – Теодор Трифонов от Русе, който пристигна със съпругата си Миглена и дъщеря си Гергана, за да отдадат почит към своя именит предшественик. Другият правнук на четника също е имал желание да присъства, но поради неотложни ангажименти не е успял да бъде част от възпоменанието.
След дълго прекъсване Теодор Трифонов отново имаше възможност да се поклони пред гроба на своя прадядо и да се върне към семейната памет, съхранявана през поколенията. Той изрази благодарност към организаторите за поканата и за възможността да бъде част от събитието, както и към фоторепортера Радослав Стойков за съдействието при осъществяването на връзката със семейството.
В знак на уважение към музейното дело Теодор Трифонов направи ценен дар – семейни реликви, свързани с историята на рода. Сред тях бяха портрет на неговия дядо Трифон – син на Петър Русков-Комитата, както и оригинални страници от вестник „Правда“, в които са публикувани съобщения за кончината на четника, за неговия живот и обществен принос. Предстои да бъдат изготвени и професионални копия на други ценни документи от семейния архив, които ще обогатят музейната сбирка.
По време на разглеждането на експозицията семейството на Теодор Трифонов откри сред изложените списъци и артефакти имената и на други свои родственици, свързани с борбите за свобода и независимост на България.
„Това всъщност е снимката на дядо ми, който, за съжаление, почина твърде рано. Аз бях на 11–12 години, когато го загубихме. Не успяхме да общуваме достатъчно, но си спомням историите за прадядо ми Петър, за когото ни разказваха с плам и възхищение“, сподели пред присъстващите Теодор Трифонов.
Той разказа с вълнение за своя дядо Трифон – сина на Петър Русков-Комитата, когото описва като изключителен човек.
„От детството си спомням, че имаше две шахматни дъски, на които разигравахме различни партии и ме учеше на шах. След смъртта му нещо се прекърши в мен и не продължих, а имах бъдеще в този спорт, завърших военно училище в София “, разказа потомъкът на четника.
Теодор Трифонов сподели още, че връзката на семейството с Кубрат дълго време е била неговата баба, съпругата на Трифон, с която са общували до 2010 година.
„Сега се радвам, че отново съм тук, за да отдам уважението си към прадядо ми. Много съм развълнуван и щастлив, че господин Стойков успя да се свърже с нас и да направи тази връзка, за да можем да участваме в това събитие“, заяви Теодор Трифонов.
Той подчерта, че голяма част от това, което знае за Петър Русков-Комитата, е научил от своята баба и дядо. Семейните разкази и запазените документи са съхранили спомена за живота и делото на четника.
„Надявам се да последваме неговия пример – да бъдем по-човечни, по-разбрани и по-обединени, да следваме неговия път“, каза още правнукът на Петър Русков.
По време на проявата музейният уредник и преподавател Дончо Христов представи подробна беседа за живота, революционния път и обществения принос на Петър Русков. Гостите имаха възможност да разгледат музейната експозиция и да се докоснат до историята на личност, оставила трайна следа в българската национална памет.
Пред паметта на четника цветя положиха завеждащият отдел „ПКСДТО“ към Община Кубрат Здравко Вутов, председателят на Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1891“ инж. Руси Русев, общинският съветник Елица Митева, бившият уредник на къщата музей, творец и общественик Димитър Атанасов, преподаватели, културни дейци, читалищни работници и граждани.
На събитието присъстваха още читалищни и библиотечни специалисти, както и ученици от 10 „а“ клас на СУ „Христо Ботев“ – Кубрат с ръководител Петя Димитрова. Младите хора научиха повече за героичния път на Петър Русков, за епохата, в която е живял, и за неговата роля в съхраняването на българския дух.
Кратка среща с близките на покойния четник проведе и кметът на община Кубрат Алкин Неби, който също отдаде уважение към паметта на личността, оставила своя отпечатък върху историята на града. Потомъкът на Петър Русков отдададе почит и пред паметника на загиналите във войните за национално обединение.
Петър Иванов Русков-Комитата е роден през 1853 година в Сливен. Още като млад се свързва с революционните идеи, а през 1876 година се включва в четата на Таньо войвода като най-младия неин участник. Той е сред малцината оцелели след трагичния поход на четата, но по-късно е заловен и осъден на три години затвор. По време на Руско-турската война е изпратен като затворник на остров Родос.
След Освобождението получава признание като поборник. С подкрепата на Никола Обретенов му е отпусната пенсия и земя. Съдбата го отвежда в тогавашния Балбунар – днешен Кубрат, където прекарва близо половин век от живота си. Тук създава семейство, развива стопанска дейност и се превръща в уважавана фигура сред местната общност.
В продължение на 48 години Петър Русков живее и работи в Кубрат, като два мандата заема длъжността заместник-кмет на Балбунар. Със своята обществена дейност той оставя трайна следа в развитието на града.
Петър Иванов Русков-Комитата умира на 9 септември 1926 година на 73-годишна възраст. Днес неговият дом е превърнат в музей, който съхранява спомена за неговия живот, за четническото движение и за една епоха, белязана от стремеж към свобода и национално достойнство.
С отбелязването на 100-годишнината от неговата кончина Кубрат отново показа уважение към своето историческо наследство и към хората, оставили незаличима следа в паметта на поколенията.
