Случаят е колкото на пръв поглед комичен, толкова е и обществено значим, защото се поставят на дневен ред редица въпроси, свързани с отговорностите и времето за реакция на институциите..
Кратката предистория е следната: От пролетта в район край Русе е установено системно посегателство върху огради, телове от лозови масиви, разсади и насаждения. Щетите са дребни, но постоянни и системни, и се смяташе, че се причиняват от диви животни, тъй като в близката гора се провежда регламентирана сеч.
Днес обаче нарушителите са засечени на място – малко стадо от овце и агнета. Те са навлезли в частен имот, впоследствие са се придвижили към други имоти и в крайна сметка са се установили в необитаема постройка. Свидетел на посегателството и собственик на един от пострадалите имоти е успял да ги затвори вътре и оттам нататък е започнал същинският проблем – какво да прави.
Първоначално се е свързал с Областната дирекция по безопасност на храните, откъдето е посъветван да подаде сигнал по каналния ред с имейл. В района обаче почти няма покритие от мобилни оператори и интернет. Освен това на сигнал по имейл реакцията няма как да бъде достатъчно оперативна.
Затова е подаден сигнал на тел.112, откъдето е пренасочен към полицията. Органите на реда се отзоваха изключително бързо, но те сами трудно могат да решат въпроса.
Въпросните животни трябва да имат ушни маркери, да са регистрирани и да се знае кой е техният собственик и кой носи отговорност за тях. Регистрацията става в ОДБХ, но тъй като в случая овцете нямат такива маркери, стадото се води безстопанствено според институцията.
Общинската наредба №26 за притежаване, отглеждане и контрол на животни на територията на община Русе е безкрайно лаконична и само определя броя селскостопански животни, които могат да се отглеждат за лични нужди в частни дворове извън чертите на град Русе – в кварталите “Средна кула”, “Долапите” и “Образцов чифлик”. Нарушенията по тaзи наредба се установяват с актове, съставени от служители на Отдел „Екология”, СЗ „ИООРС“, звено „Общинска полиция“.
Как точно се задействат контролните органи, нито пък какво ще направят те, след като стадото не е маркирано – остава неясно.
Вариантът е да се водят разпити в околностите, с цел да се установи евентуален собственик, който впоследствие да носи наказателна отговорност за пуснатите свободно животни и нанесените щети от животните. И не се знае дали въобще ще бъде открит.
Тук идва следващият казус. Какво се случва с овцете, докато се изяснява ситуацията? Кой ги храни, къде се стопанисват и кой се грижи за тях? Временният им престой в необитаема постройка, в която затворилият ги потърпевш им е занесъл няколко кофи вода, за да не стоят жадни, не е решение. Не е и негов ангажимент, нито пък на полицията. В случай с диво животно, например малка сърна, то може да се предаде на приюта за безстопанствени животни, където основно се отглеждат кучета и котки. Ако животното е птица, тогава се търси за съдействие РИОСВ. При стадо овце, какъвто е казусът, въпросът стои без отговор.
В крайна сметка от полицията са намерили някакъв вариант за временно решаване на въпроса. Само че когато са отишли на място следобед, животните вече ги е нямало. Тъй като няма как да са излезли сами, се предполага, че някой ги е пуснал – или собственикът им си ги е издирил и прибрал, след като не са се върнали, или блеенето е привлякло нечие внимание…
