Младият русенски пианист Николай Димитров готви световна премиера на най-новата си творба като композитор – „Mentis Ludos“ за пиано квинтет /две цигулки, виола, виолончело и пиано/. Заглавието на произведението в превод от латински означава „Игри на ума“. „Избрах това заглавие, защото исках да покажа, че умът може да бъде нашият най-голям враг, исках да го покажа с всичките негови слабости, силни страни и тъмни черти. Като цяло пиесата е насочена повече към мрачна тематика, а не толкова към естетическата красота“, казва Николай Димитров.
Творбата е съвременна, а авторът споделя, че за него това е вид интелектуално предизвикателство. „В съвременния стил от една страна е по-лесно да се пише, защото няма толкова ограничения, всичко реално е позволено, няма да се придържаш към определени хармонични формули, даже да не кажа много от нещата се случват точно в атоналност. Но пък точно падането на ограниченията създава и повече трудности, защото имаш изведнъж много по-голяма палитра от средства и трябва да прецениш кое средство кога да използваш, дали да използваш всичко, което имаш , и как да го използваш така, че накрая да можеш да пресъздадеш убедително идеята си. Така че аз смятам, че не е лесно да се пише в съвременен стил. Но пък на мен ми харесва“, обяснява Николай Димитров.
Той определя композицията си като „не много стандартна“, тъй като в нея освен свирене има моменти, в които изпълнителите трябва да импровизират, да рецитират, докато свирят, да скърцат със струните. Николай пише за първи път за квинтет. „За мен колкото повече са инструментите, толкова повече са и отговорностите, защото трябва някак така да направиш, че всеки инструмент да има своите предизвикателства, трудности, своя самостоятелна партия, която да му е интересна на музиканта да я свири и да бъде вътре в тази партия. И същевременно трябва да звучи ансамблово цяло, което не е лесна задача. Трябва да имаш предвид всеки инструмент какви са му техническите възможности, какви са силните, слабите страни и какви са най-вече ограниченията, не да искаш нещо, което реално е невъзможно да бъде направено от дадения инструмент. А иначе защо квинтет – защото досега съм писал за флейта и струнно трио, за цигулка, за пиано, но не и за пиано квинтет. Другата причина е, че един от моите колеги – цигуларката Анна-Мария Шицова, ми предложи да го направя, да изпълним нещо ново, нещо различно. И понеже аз винаги съм отворен за предизвикателства, за ново, да се промени статукво, казах – защо пък не?“, споделя Николай Димитров.
Според него съвременната музика си има своите почитатели както в Нидерландия, така и в България. „Има публика за всичко и смятам, че това по целия свят е така. Има си една част от българската публика, която се интересува живо само от съвременна музика и ходи на тясно профилирани концерти за съвременна класическа академична музика. Има хора, на които просто не им допада този език, не го разбират или не го харесват. Смятам, че това е валидно за всички – без значение българска или холандска публика. Иначе бих казал, че композицията ми е отворена за всеки, който е любопитен и който иска да чуе“, казва русенецът.
Композирането за Николай Димитров е процес, свързан с емоционално-мисловна провокация и с поставена конкретна задача. „Това е първата стъпка – да се мотивираш по даден начин. Оттам нататък вече всеки композитор има свой индивидуален процес, индивидуален път, по който пише творбите – в зависимост от времето, с което разполага, и в зависимост от задачата, която той си е поставил или му е поставена. Аз лично много обичам да пиша, особено за по-големи проекти, като първо си направя една приблизителна схема, да си запиша на лист с думи и символи идеите си как виждам творбата, как ще я построя, както един архитект започва да гради къща. Той не започва веднага да слага тухлите, основите и материалите, ами първо си прави една скица, изчисления на терена, какви материали ще му трябват, как го вижда, оглежда го от всички страни и чак когато е сигурен в решението си, започва и евентуално може би в процеса нещо ще се промени. Това поне при нас, артистите, е така. Оттам нататък вече, като имам някаква форма, започвам да градя и някой път по средата на композирането сменям идеята си – хрумва ми по-добра идея или ми хрумва по-добър начин да изразя идеята, която съм имал. И вече естествено остава най-вълнуващият момент – дали това, което си написал, отговаря на реалността. Това е винаги много забавен момент“, разказва музикантът.
За някои неща той се консултира и с колегите си, когато пише за конкретен инструмент. „Не го смятам за срамно, напротив, това е част от професионализма – когато смяташ, че някой знае повече от теб и може да ти помогне, да загърбиш егото си и да се концентрираш в името на общата работа и да почерпиш от знанието му“, споделя Николай Димитров.
Световната премиера на творбата ще бъде направена през юни в Консерватория „Принц Клаус“ в Грьонинген, Нидерландия, където русенският пианист е студент. Идеята е да бъде излъчвана на живо по интернет, за да може да я чуе публиката и в България.
