„Международният ден на бобрите – 7 април за първи път се чества в страната. Добре е всяка година в Русе да бъде отбелязван този ден, за да можем да обсъждаме какво сме постигнали за защитата на това животно, както и с какво то ни е помогнало да възстановим силно нарушената от човека среда“. Това каза при откриване на срещата д-р Николай Коджабашев – преподавател по зоология и опазване на фауната в Лесотехническия университет. Домакин на събитието бе РИОСВ-Русе, като участие взеха представители на институциите, еколози и природолюбители.
„Датата 7 април не е случайна. Тя е свързана с една велика жена Дороти Ричардс, отдала живота си на бобрите, каза още д-р Коджабашев. Родена през 1894 г., в продължение на 50 години се е занимавала с проблемите на американския бобър, но въпреки това е създала основите на възстановяването на много от неговите нови колонии, включително в Европа“.
Първите сведения за регистриране на бобър у нас датират от края на м. септември 2020 г., кагато служител на ДГС-Бяла Десислава Цветкова констатира паднала гигантска хибридна топола на брега на река Баниски Лом. На 19 март 2021 г. екип от служители на същото горско стопанство намират втора „отсечена“ топола и странни следи от неизвестно зверче. Чрез проучване, проведено през 2022 г. са установени над 32 находища на вида евроазиатски бобър (Castor fiber), документирани с фотоматериали. Николай Кожабашев съобщи за наличието на 100 – 150 териториални семейни групи, включващи между 400 и 600 индивида, окупирали Дунавските острови, като най-високи концентрации има в Силистра, Русе и Никополския архипелаг по река Дунав. Хипотезите за мистериозната, масирана поява на вида са няколко-принадлежността към дадена територия (автохтонност), конспирация за нелегален внос или „непредвидена услуга“ на румънските съседи.
В света има два вида бобри-северноамерикански бобър и евроазиатски. Те се считат за умели конструктори, хиидроинженери и разумни лесовъди. Имат структороопределяща роля за пълноводието на реките, биологичното разнообразие, богатата ихтиофауна и др.
Към настоящия момент еврозиатският бобър няма национационален природозащитен статут в България, тъй като се счита за изчезнал, но авторите на проучването са задействали процедура по включването му в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) като строго защитен вид, която към настоящия момент е внесена в 48-то Народно събрание. Сред амбициозните цели на д-р Николай Кожабашев и съмишлениците му са включване на вида и в Червената книга на България, в Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ , разработване на Национална система за мониторинг на вида и План за действие за опазване на вида в България, реинтродукция в Южна България и по Черноморието, и създаване на общи стратегии за бъдещето на бобрите на Балканския полуостров и крайдунавска Европа.
Бобърът е вторият по големина гризач в света след Южно-американската капибара. Някой индивиди достигат до 150-160 см дължина с опашката и тегло от 25-30 кг. Бобрите са уникални животни – могат да задържат въздух до 15 минути под вода, за което време да изминат почти 300 метра срещу средно силно течение. Имат уникална гъста космена покривка – 32-36 000 косъма, което му позволява да оцелява при екстремно ниски температури. Ако имат шанс да оцелеят, бобрите остават в семеен брак до края на живота си, който може да продължи до 20 и дори 24 години.
