Световният ден на влажните зони се отбелязва на 2 февруари. На тази дата през 1971 г. в Иранския град Рамсар няколко страни подписват Конвенция за влажните зони с международно значение, особено като местообитания на водолюбиви птици, за тяхното опазване и устойчивото им ползване.
Всяка година 2 февруари има различна тема и насоченост, за да акцентира върху различни аспекти от ползите, заплахите и нуждите, свързани с опазването на тези ценни местообитания. Темата на международната кампания тази година е „Влажните зони и човешкото благоденствие“. Тя насочва вниманието към всички аспекти между човешкото благополучие – физическо, психическо и екологично, тяхната свързаност и критичната необходимост от добро им стопанисване и опазване.
На Световния ден на влажните зони е посветен обявеният от РИОСВ-Русе конкурс за комикс на тема: „Един ден и една нощ от живота на бобъра…“. Начинът на живот на това любопитно същество способства за възстановяване на речните екосистеми и влажните зони. Желаещите да участват могат да изпращат творби в РИОСВ-Русе до 26 февруари.
На територията на РИОСВ – Русе се намира една от най-значимите влажни зони в цяла Европа – поддържан резерват „Сребърна”. На площ от 1,357 хектара през 24.09.1975 г., заедно със комплекс Ропотамо – 5 500 хектара са първите Рамсарски места, предложени от България и обявени от Бюрото на Конвенцията, като влажни зони с международно значение. Особено интересни и значими са влажните зони под контрола на РИОСВ – Русе са: защитена местност „Калимок-Бръшлен” в землищата на с. Ряхово, с. Голямо Враново, с. Бабово, с. Бръшлен в Община Сливо поле, с. Цар Самуил, с. Нова Черна, с. Старо село и гр. Тутракан, защитена местност „Блатото при с. Малък Преславец” – с. Малък Преславец, Община Главиница, защитена местност „Гарвански блата” – землищата на селата Гарван и Попина, Община Ситово, защитена местност „Остров Пожарево” – село Пожарево, Община Тутракан. Всички те са разположени в непосредствена близост до река Дунав.
Влажни зони представляват блата, тресавища, торфени блата или вода, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е стояща или течаща, прясна, възсолена или солена, включително области с морска вода, чиято дълбочина при отлива не надвишава 6 метра съгласно Конвенцията. Влажните зони осигуряват съществени екологични и практични ползи като задържане/намаляване на биогенните вещества, поддържане на запасите от подземни води, намаляване на риска от наводнения, ограничаване на бреговата ерозия, а също предоставят и екосистемни услуги – добив на дървесина и лечебни растения, риболов, екотуризъм и др.
