„Лазарица“ по Йордан Радичков е новата премиера на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Моноспектакълът е под режисурата на директора на културния институт Боян Иванов и с участието на Милен Димитров.
Това е различен прочит на пиесата на Радичков, едно преживяване, в което театърът, звукът и визуалните ефекти се сливат в единен сценичен свят, отбеляза Иванов.
По думите на режисьора спектакълът е резултат от шестмесечен процес, изпълнен с търсения, експерименти и сериозна техническа подготовка. Идеята за постановката идва внезапно – като цялостна картина, в която един човек, заобиколен от микрофони в студио, постепенно започва да изгражда около себе си нова реалност. В хода на действието сцената се променя напълно, а микрофоните постепенно се превръщат в символичното дърво на Лазар.
Иванов подчерта, че реализацията на подобен спектакъл е възможна само със силен и отдаден екип. В него влизат сценографът Свила Величкова, композиторът Асен Аврамов, аниматорите Борис Вълков и Тодор Тодоров, както и звукорежисьорите Антония Малчева и Аделина Куцинова, които според режисьора са не просто технически сътрудници, а активна част от творческия процес. Специално внимание той отдели и на помощник-режисьора Милкана Домусчиева, която определя като ключова фигура в организацията и координацията на спектакъла.
В центъра на сценичното действие е актьорът Милен Димитров, който трябва не само да изгради образа на Лазар, но и на живо да създава звуковите ефекти, атмосферата и част от сценичната среда. Самият той призна, че не е бил подготвен за подобен тип работа, макар вече два пъти да е работил върху „Лазарица“ в различни периоди от кариерата си.
„Това е доста по-различен начин на представяне на този текст“, каза актьорът. Според него новият спектакъл надгражда традиционната театрална форма и поставя пред изпълнителя далеч по-сложни задачи – както технически, така и чисто актьорски.
Боян Иванов определя постановката като „шоу“, защото за него в основата на текста стои не само философската притча, но и силният елемент на забавление. Именно в това той открива и един от големите ключове към Радичковия свят – способността дори трудното, абсурдното и драматичното да бъде преобърнато в нещо оптимистично, в шега и жизненост.
Част от звуковите решения в спектакъла включват щурци, стъпки в сняг до кучешки лай и влак, създавани на живо чрез специална техника за наслагване на звук. Така актьорът буквално изгражда света на сцената пред очите на зрителите, а след това влиза в него като персонаж.
Интересът към премиерата вече е сериозен – първото представление на 22 април е разпродадено, а следващата дата е 12 май, определена от екипа като своеобразна „втора премиера“.
