„Газопровод. Албум на българските строители от СССР“ е темата на презентацията, която ще направи проф. Николай Ненов в четвъртък, 22 февруари, от 18.00 ч. в залата за временни изложби на Екомузей с аквариум.
Разказът предлага прочит на албум, който съдържа визуалната история на група български строители, работещи в СССР по договор. Тяхната дейност е да осигурят достъп до природен газ за България. Албумът е отпечатан като специално издание само за 130 работници. Съдържа техните имена и лични снимки, кадри от работния процес, както и от културните прояви на работниците – фолклорни танци, хорови формации, които са подчинени на обща идеологическа реч. Не са забравени и политическите прояви – отбелязване на годишнини от революциите, 8 март (Международния ден на жената), като елементи от празничния календар на комунистическите общества.
Албумът е продукт на идеологическа пропаганда, която показва постигнатата комунистическа мечта, като представя желаното за реално. В рамките на тази тема конструкцията е ключов елемент, тъй като се отнася не само до реалното изграждане на съоръжения и структури, но и до социалното инженерство – създаването на „социалистическия човек“.
Албумът съдържа и голямото количество снимки от България, които нямат актуално отношение към темата за газопровода и строителните работи. Те показват емблематични места на наследството – манастири, стари къщи и туризъм – нови курортни и ваканционни сюжети. Това са част от официалните образи на страната пред света, показвани като постижение на комунистическата власт. Образите, противоречиви на пръв поглед, са комбинирани в рамките на общия пропаганден разказ на албума, който утвърждава паметта в общността на работниците и създава положителна връзка.
Участието в строителни работи извън страната е не само проява на политиката на „интернационализъм“, но и форма на лично облагодетелстване, тъй като заплащането е различно и осигурява достъп до различни дефицитни стоки, като автомобил например. Всичко това налага необходимостта свидетелствата от периода на комунизма да бъдат позиционирани в контекста, който ги е породил. Те трябва да бъдат разгледани критично, тъй като снимките в албума не само показват реалността – те не са момент, заснет във времето, а са преди всичко конструиран позитивен свят на едно общество, което не предлага алтернативи в мисленето.
