В петък, 6 юни, от 18.00 ч. в Историческия музей в Русе ще бъде показана изложбата „Под пластовете време – Археология от Кале Широково“. Автор е археологът Деян Драгоев.
Новата изложба на Русенския музей – „Под пластовете време – Археология от Кале Широково“, разкрива изследванията на терен в последните пет години на този все още непопулярен обект. За този период се открояват впечатляващи кули и крепостни стени, както и множество други съоръжения от древната крепост – стъпала, порти, жилища и множество артефакти. Сред тях в изложбата могат да бъдат видени печати на императорската канцелария – управителят на този град е водил кореспонденция със столицата, а също необичайни предмети като „сфероконус“ – съд, който съдържа магическа течност, отрова или алкохол. Археолозите са намерили и сандъче за монети, от което има отделни части – обков, както и заключалката с ключ.
Не само археологическите открития впечатляват от този обект – Кале Широково събира подкрепата на местните жители. Читалища, земеделски производители, къщи за гости, местни власти подкрепят с хора, с пари и дори физически се включват в проучването. Интересът към мястото е много голям и на разкопките се включват и рядко срещаните у нас доброволци. Заедно с това археологът Деян Драгоев организира лятна школа по археология с ученици от Математическата гимназия в Русе. Всички тези активности помагат на мястото да стане по-видимо и подкрепят местните общности да разпознават тяхното културно наследство.
Кале Широково“ се разполага на 35 км южно от Русе, върху скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. В резултат на археологическите разкопки, осъществени в периода 2020 – 2025 г., са разкрити останки, принадлежащи на един от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна епоха в Русенска област.
Крепостта е построена в размирните години при император Теодосий II (408-450). В началото укреплението охранява пътищата в долините на реките Баниски и Черни лом. За имперския характер на строителството свидетелстват както плановото му решение, така и начина му на градеж. По подобие на „Теодосиеви стени“ в Константинопол и тук има две успоредни крепостни стени. Основната стена е снабдена с три големи полукръгли кули, от които изцяло са проучени две. В отделни сектори широчината на стената достига до 4,80 м, което я превръща в най-широката у нас. Външната стена е по-тънка (2,80 м), намира се на 12 м в източна посока спрямо основната. За по-добра отбрана е снабдена с плътни, триъгълни по форма, кули, от които са проучени две, защитаващи портата на крепостта. И двете стени са изградени от големи каменни блокове, някои от които с дължина повече от 2 м. Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми.
Благодарение на мощните си крепостни стени селището устоява на големите аварски и славянски нашествия от края на VI в. През Средновековието върху руините на крепостта е изградено селище. Към момента най-ранните разкрити структури се отнасят към XI в., но редица находки показват, че мястото е обитавано и в годините на Първото българско царство. В първата половина на XI в. в източна посока е изградена нова крепостна стена, с което защитената територия се увеличава двойно. През византийския период в крепостта се установява административен управител, който води коренспонденция с константинополската императорска канцелария. Кръстовец е името на града през следващите столетия, запазило се и във времето на цар Иван Шишман.
