Племенникът на русенец, убит в концентрационния лагер Бухенвалд, реши да съхрани паметта на своя чичо чрез кратък мемоар, който изпрати до Русе Медиа.
„Написах кратък мемоар за моя чичо Борислав Коцев, роден в Русе през 1912 г., който е бил убит от немските фашисти в концентрационния лагер Бухенвалд на 21 юни 1945 г. С този текст искам да съхраня спомена за него и да разкажа за съдбата му, за да не бъде забравено името му и преживяното от него. Мемоарът е посветен на паметта за един човек, чийто живот е прекъснат от войната и жестокостите на нацисткия режим“, сподели Борислав Григоров.
С уважение към желанието за съхранение на историческата памет, Русе Медиа публикува текста на Борислав Григоров.
КАКВО ИСКАМ БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ДА ЗНАЯТ ЗА МОЯТ ЧИЧО БОРИСЛАВ КОЦЕВ!!!
Автор: Борислав Григоров
Разгледайте документите – Arolsen Archives | 01010503 001.261.445 – Personal file of KOZEFF, BORISLAW, born on 20-Apr-1912.
Източник: Arolsen Archives.
https://share.google/MjXoBcorMkhCRAbdh
Лично досие на Борислав Коцев – Arolsen Archive :
Борислав Григоров Коцев е роден в бедно, много скромно, работническо семейство на 20 Април, 1912 г. в град Русе. Неговите родители са Григор и Радка Коцеви. Имал е 5 братя (Коце, Димитър, Михаил, Александър, Иван) и една сестра (Анка).
Родители::
Братя и сестра:
Сестра Анка и брат Александър – 1967.
Сватбата на Александър и Борка Кожеви 18 юли, 1939.
Александър завършва същото училище по машиностроене /механото/ в Русе две години по-рано – през 1933 г. Те са били много близки един към друг. Александър кръстил сина си на името на брат си. След дипломирането си те поели по различни пътеки – Александър отишъл да служи в армията /през 1954 г. се уволнил с почести като полковник/, докато Борислав решил да продължи образованието си в Дрезденския Технически университет, където е кандидатствувал за да получи инженерска титла.
Иван Коцев – най-малкият брат в семейство Коцеви играе карти и табла на двора /в колхоза/ с приятели от махалата. Синовете му Христо и Стефан и брат му Александър са около него сред всички запалянковци. 10 септември, 1965.
Сватбата на Иван и Софка Коцеви – 10 декември, 1939.
Борислав Коцев е бил славянски, източноправославен християнин.
Германските фашисти го вкарват в затвора без съд и присъда, измъчват го и по-късно го убиват по изключително нечовешки начин, изтегляйки много ценната му кръв /тип О+/, за да я преливат на ранените си войници и след това извършват различни медицински експерименти с тялото му.
Авторите на книгата Път през Бухенвалд Карл Кандулков и Димитър Дичков, публикувана през 1988, дават подробна биографична информация за студентите в Дрездеския политехнически университет, които са били арестувани без съд и присъда и изпратени в концентрационния лагер Бухенвалд. Авторите са били приятели и съзатворници в лагера.
В книгата си те пишат; “Борислав Коцев завършва механотехническото училище в Русе, където става член на РМС и след това започва работа в железниците.
През 1941 г. заминава за Германия, установява се в град Дрезден и се записва да следва електроинженерство. През 1943 година е един от най-активните членове на нелегалната организация БОНСС в Дрезден.
Заради антифашистката си дейност, заедно с група от още 20 студенти, е арестуван от Гестапо на 16 ноември, 1944 г. След жестоки инквизиции е бил откаран в концентрационния лагер Радебергер, а от там е бил прехвърлен в Бухенвалд. В инфекциозния блок там, нацистите са правили различни опити върху него. Съвсем изтощен Борислав умира скоро след Освобождението на Бухенвалд от американските войници на 21 юни, 1945 г.
Бил е само на 33 години.
През 2012 г. преминах през последния път на чичо ми Борислав Коцев, от Дрезден, където е учил, до Бухенвалд, където сега той почива. Времето прекарано на гроба му беше не само пътешествие в историята на нашето семейство, но и тържествено обещание, че името му никога няма да бъде забравено.
The Frauchirche /Church of Our Lady/.
The Furstenzug on Augustusstrasse – monumental mural,the largest porcelain painting , depicting a mounted procession of the rulers of Saxony.
Polytechnische University in Dresden.
Radeberg camp.
Old factory /старата фабрика/.
Той е бил прехвърлен в Бухенвалд /малкия лагер/ на 18 февруари 1945 г.
Typhoid fever testing station at the hygiene institute at the SS – Buchenwald. /Станция за тестване за коремен тиф в хигиенния институт на СС/.
Първоначално Борислав е бил задържан в блок 45.
Борислав Коцев става жертва на криминалните, нечовешки медицински опити, насилствено правени на хора в блок 46. Повечето от тези, които са били изкуствено заразени с различни болести са починали в неописуеми, нечовешки болки и мъки, докато той ги е преживял и оцелял за кратко време. Кракът му пресъхва от таза до пръстите на краката до такава степен, че кожата залепва директно за костта. Американските войници, които освобождават лагера създават временна полева болница, но не успяват да го спасят. Той е обявен за мъртъв на 21 юни, 1945 г.
Последната среща и разговор на Карл Кандулков с Борислав:
“Виж ,Карло, какво направиха от мен. Смяташ ли, че ще мога да се оправя?
Той отметна завивката и ми показа краката си. Единият му крак беше сух, толкова сух, че кожата се беше залепила за костта, и то от таза до пръстите.
Карло се опитал да го успокои и окуражи: “лекарите дават надежда, че ще се оправи, но е необходимо време за това. “
Борислав: “Остави тези лекари. Ще се оправя на оня свят. От това вече крак не става.”
Карло: “Борислав беше чиста душа, прям и открит човек. Чувствуваше края си.”
Разказа на Борислав: “Един ден есесовците ме хванаха и ме заведоха в блока /блок 46/ срещу нашата барака /блок 45/. Не знаех, че това било блок 46. После разбрах всичко. Хранеха ме много добре. Чудех се каква е тая работа? Какъв е този остров на блаженство сред целия ужас на Бухенвалд? Не ще да е за добро, предчувствувах аз. Така продължи цели 18 дни.
След това ми поставиха някакви инжекции, рязаха ме с нож по ръката. Започна да ме тресе, изгарях от температура, бълнувах ден и нощ. Идеше ми да сложа край на живота си, но нямаше как. След около 2 седмици взех да се оправям. Затворниците, които лежаха около мен бяха в същото състояние, но повечето от тях не можаха да издържат и умираха в страшни мъки. Аз се оправих и след 4 – 5 дни източиха от мен кръв – колко?, не можах да видя, защото ръката ми беше зад една дъсчена преграда. Веднага ми прилоша, зави ми се свят и паднах. Като пиян се прибрах до леглото.
И отново започнаха да ми дават Бухенвалдскага дажба – две филийки хляб и супа. С всеки изминат ден все повече отпадах. Започна евакуация на лагера. Преместиха ме в друга барака и там ме забравиха.
Когато се свестих, гледам един затворник до мен. Смее се в лицето ми. Бълнувам ли? Взех да се щипя, за да се събудя. А той ми вика: “вече сме свободни, няма СС, няма бой, няма убийства. Едва надигнах глава и го питам: че как така изведнъж стана? Той пак се смее и ми каза: о, не е изведнъж, но ти не си разбрал, защото през това време си бил в безсъзнание. Навън чувам викове глъчка.
След това ме преместиха тук. Светло е и е по-хегиенично. Храна дават доволно, но ето какво стана с мен. Единият ми крак се нормализира, в тялото също не съм така слаб. В пълно съзнание съм. Уж ме лекуват, но не виждам някакво подобрение.
Борислав млъкна. Аз също мълчах. Какво бих могъл да му кажа? С какво да го утеша?
Неочаквано той ме помоли: Карло, моля те, намери зрял боб и ми свари. Много ми се е прияло.
А аз му отговорих: Бориславе, ти си още на диетична храна. И аз бях дълго време на пълна диета. Червата ни са изтънели. Не знам ще могат ли да издържат, ако ядеш боб. Нека да почакаме още малко. Ще се оправиш и ще ти сваря пълна тенджера. Той отправи жален поглед, по лицето му беше изписано разочорование.
И сега ми е мъчно, че не му дадох да си хапне малко боб. Това беше последното му желание. Четири дни по-късно Борислав Коцев почина. Беше само на 33 години.
Скъпоценният живот на Борислав Коцев не беше идентифициран от омразата, която го унищожи.
Той беше син, роднина, студент, и млад мъж, на когото на мечтите му не бе позволено да се сбъднат и да станат реалност. Всички жертви на тиранията заслужават да бъдат запомнени не само за начина по който са умрели, но и затова какви са били и какво са мечтали да станат.
Днес ние помним и празнуваме живота на Борислав Коцев с много обич, респект и благодарност. Неговата история ни напомня, че свобода, човешко достойнство и справедливост не трябва никога да бъдат възприемани като дадености.
Нека светият спомен за него да продължи да вдъхновява бъдещите поколения да отхвърлят омраза, да защитават човешки права, и да ценят мира.
Нека спомена за Борислав Коцев да бъде вечен и името му никога да не бъде забравено!
Grigor and Radka Kozev FAMILY TREE:
Фамилно дърво на Григор и Радка Кожев
За бъдещите поколения, за да го продължат.
