18-годишният русенски пианист Николай Димитров, който наскоро спечели първата си награда като композитор в Международния конкурс „Artistes en herbe“ в Люксембург, даде голямо интервю пред Русе Медиа за предизвикателството за пишеш музика. В него той разказва за отличената си творба „Детска сюита“, за процеса на композиране, за учителите, които са му помогнали да се развива и в тази посока. Ето част от нещата, които споделя младият музикант, а цялото интервю – във видеото, където звучат и части от „Детска сюита“..
– Участвах в конкурса, защото исках да усетя какво е преживяването. „Детска сюита“ е сюита за пиано в пет части, а идеята на заглавието е малко абстрактна, тъй като материалът въобще не е детски и не е лесен за изпълнение, изисква доста клавирна техника и музикална зрялост, богато въображение. Написах я, защото лично аз, когато свиря тежки и трудни пиеси, процесът на работа ме изтощава и изморява. Има моменти, когато нещата не вървят, и тогава има нужда се възстанови енергията. При мен става, като се върна назад в годините и си изсвиря някои лесни детски пиеси, които съм свирил като малък, и това някакси възвръща моята музикална сила и отново започвам да работя концентрирано и с вдъхновение.
Посветих творбата си на моя учител по пиано Мария Гинева, към която имам изключително топли чувства и голяма благодарност. Тя заема специално място в живота и сърцето ми. Тя е човекът, който до голяма степен ми помогна да изградя стабилна техника и да отприщя потенциала, която беше скрит дълго време.
Цялата сюита има тесни връзки с българския фолклор, това също беше част от идеята за композиране, защото нещо, което ми дава на мен сила, е връзката с българското, с родното. И много се надявах, ако и чуждестранни колеги свирят тази творба да открият по някакъв начин красотата на българския фолклор , да бъдат докоснати и да се поинтересуват повече.
-Композирането е един доста сложен процес, който зависи от много фактори. От слушане на много музика, от много музикален анализ – не мога да кажа колко е важно музикалният анализ да бъде наистина на високо ниво и колко е важен този предмет за един музикант не само за композиране, но и за клавирно изпълнение. Смятам, че този предмет се подценява от много хора, а това не бива да бъде така. Първоначално има една искра, някаква идея, която пада отгоре, нека я наречем божествена искра, която, когато композиторът седне пред пианото да я пробва, някой път тази искра просто угасва и остава само искра, а понякога точно тя се оказва печелившия пламък и факлата лумва. И сядаш, пишеш, много от нещата са като идея, която трябва да бъде разработена и тук вече идват в помощ принципите на композиране, принципите на развитие на музикално-тематичния материал, и е симбиоза между спонтанност и идея с умение и теория.
-Имам ментори, до които винаги се допитвам за второ мнение, има учител по композиция в Нидерландия, с когото от време на време поддържам контакт, и се консултирам с моя учител по хармония и музикален анализ г-жа Сребрина Гуглева.
-Всеки пише по различен начин – някои сядат директно на дигитална програма и написват, има други, които първо записват на лист хартия и след това пренасят на дигитална програма. Има и само с мастило и лист. Няма грешна или правилна формула. Според мен в музикалните училища трябва да има предмет „дигитална нотация“, тъй като все повече става очевидна нуждата от такива музикални софтуери. Хубаво е от ранна възраст децата да бъдат запознати с тези програми да нотират елементарни неща. Това би било много полезно за младите музиканти.
